|
Затварям телефона и излизам от будката, уокменът около врата ми тежи като воденичен камък (а музиката в слушалките - ранен Дизи Гилеспи нещо ме дразни), затова решавам да го изхвърля в първата срещната кофа за боклук. И без това не е от скъпите. Подпирам се на ръба на боклукчийската кофа и дишам тежко, закопчаното евтино сако 'Мацуда" ме стяга в кръста, втренчил съм се в уокмена , който още работи, слънцето разтопява някакъв десерт на главата ми и той се слива с потта, стичаща се по лицето ми, усещам сладостта му, когато облизвам устните си, вкусът му ми харесва и изведнъж ме обзема вълчи глад, прокарвам ръка по косата си и после лакомо ближа дланта, докато вървя нагоре по Бродуей, без да обръщам внимание на бабичките край входните стъпала на сградите, магазините за джинси, от които музиката залива тротоарите и хората сякаш се движат в ритъма на песента на мадона, която пее “”… Край мен профучават на велосипеди момчета за спешни пратки; застанал на някакъв ъгъл, започвам да крещя по тях, но хората наоколо ме подминават, никой не ми обръща внимание, дори не се преструват, че не ми обръщат внимание, това сякаш ме посвестява и тръгвам към близкия магазин на ‘Конран’, за да си купя чайник, но точно когато решавам, че вече ми няма нищо, стомахът отново ме свива, болките са толкова силни, че едва се довичам до входа на няколко метра от мен, превит одве, а когато спазмите отшумяват и мога да се изправя, хуквам по улицата и нахлувам в първия магазин за домашни потреби, откъдето си купувам комплект касапски ножове, брадвичка и шише солна киселнина, след това от магазин за домашни животни вземам два бели плъха, които смятам да понакълцам и измъчвам с ножовете и киселината, но по-късно забравям кутията с тях в друг магазин, където търся свещи, а чайник май така и не си купувам. Задъхано поеман нагоре по ‘Лафайет’, потен и сумтящ, разблъсквам хората пред себе си, от устата ми излиза пяна, ужасно болки раздират стомаха ми – може би е от стероидите, не знам. Поуспокоявам се малко, колкото да вляза в супермаркет “Гристеде’, и почти на бегом покрай рафтовете задигам консерва шунка, която пъхвам под сакото си и се измъквам без проблеми, на следващата пряка се опитвам да се скрия във фоайето на ‘Американ Фелт Билдинг”, отварям консервата с ключовете си, без да обръщам внимание на портиера, който отначало си мислеше, че ме познава, но когато вижда как с ръка тъпча шунка в устата си, как греба месото от кутията с пръсти и то се свира под ноктите ми, ме заплашва, че ще повика полиция. Измъквам се навън и повръщам цялата шунка, подпрян на един плакат за , монтиран на автобусна спирка и целувам устните на нарисуваната Епонин; по красивото й лице се стичат стомашните ми лиги, надолу към надписа КУР, надраскан с дебел маркер. Разхлабвам си тирантите, не обръшам внимание на просяците, те също не ме поглеждат, плувнал съм в пот, в делириум се намъквам в някакъв магазин на ‘Тауър Рекърдс’ и обикалям из него, като си тананикам: ‘Да си върна видеокасетите, трябва да си върна видеокасетите’…, накрая купувам две бройки от компактдиска ‘Завръщането на Бруно’ на любимия ми Брус Уилис, после засядам във въртящата се врата, правя пет пълни оборота в нея и чак тогава изскачам на улицата, където се сблъсквам с Чарлс Мърфи от ‘Кидър Пийбоди”, а може да е и Брус Бейкър от ‘Морган Стенли’, няма значение, той ме поздравява: ‘Здасти, Кинсли”, а аз се оригвам право в лицето му, очите ми хлътват, от оголените ми зъби се стичат зелени лиги, но това не го впечатлява и ми предлага да се видим във “Флейтите’, изкрещявам му нещо и отстъпвам назад, блъсвам се в някаква сергия за плодове пред корейски магазин за деликатеси, рафтовете й се разпадат, ябълки, портокали и лимони се търкулват в различни посоки по тротоара, на уличното платно, където преминаващи таксита и автобуси ги смачкват на каша, съвсем объркан започвам да се извинявам на собственика кореец, дори му предлагам платинената си кредитна карта “Американ Експрес”, после му подавам двадесетачка, той бързо я прибира, но въпреки това ме сграбчва с две ръце за реверите на изпоцапаното, смачкано сако, което не помня кога съм навлякъл отново, и когато лицата ни се доближават, жмичката започва да тананика песента от ‘Светкавичен удар’ на Лу Кристи.
|
Re: проблясък [re: Бoзa Kocмaтa]
