Събуждаш се с умората до себе си,
/макар че е приятелка нощта ти/,
но пак не си могла да спиш
от глупавия бяг на вятъра,
заблъскал самотата ти по гънките
и дълго непреборил сляпото,
което ти отнемаше света,
облякло разумa ти в чувство.

Усещаш, че очите ти са пропасти,
затрупани с измамни хоризонти.
Забравила, изглежда, че ще носиш
докрай „проклетата” си рокля
от счупени надежди и сърца,
която нямаш воля да захвърлиш,
напълно убедена, че сълзИте
не винаги ще означават „тъжно”..

Утъпкани са вече и пътеките
от навика да бъдеш безпогрешна,
изминала жадуваните улици
с цената на допуснатите грешки,
дори когато будейки се виждаш
пред себе си затръшнати врати,
там всички катинари са поличби,
че утре вече няма да боли..

Домогваш се отново до пространство,
където си оставила смеха си,
събудена от виещите клАксони
ще бързаш да отключиш младостта си
с онези длани, същите които
си сбирала пред прашната икона.
Когато и ключалките се счупят,
ще бъдеш приютена и свободна.

------------------------
Слушай беззвучието...