|
Имало едно време една есен. Тя била есен като всички други - поредната неприятна есен, белязала началото на новата учебна година. За някои тя не била с нищо различна от летните жеги, доскоро изтезавали костюмираните им тела, от зимните студове, които ще ги принудят да ринат с крака неизчистения сняг, прибирайки се вкъщи след работа. Но за нашите герои това била именно поредната есен, в която се поставя началото на новата учебна година. Затова децата не искали да дойде, тъй като знаели, че лятото ще свърши и пак ще ги нападнат разни учители и ще ги карат да пишат домашни. Обаче, както всяка година, се случило обичайното - един ден нашите герои, както си пиели бирата в една градинка, си казали:
- По дяволите, утре сме на училище!
- Да, вярно... много гадно
- Аре да ходим да спим
- Добре, айде.
Прибрали се да спят, утре се събудили и отишли на училище. Отишли в десет, но било още рано. Оказало се, че някой ги е излъгал. Те се били обадили на едно момче да го питат кога са на училище, то им казало десет, ама то това било защото то трябвало да иде в десет, но те били друг клас и трябвало да идат в 11. Заради него били спали един час по-малко! Те се били ядосали много и го заключили в стаята на директорката. Тя дошла и се запътила към кабинета си, отворила и какво да види... малкия Жак, ровещ в документите й! Той не искал да рови, ама бил стоял вътре половин час и го хванала такава скука, че бил принуден да се занимава с нещо. Обаче станал такъв скандал, че всички се стекли в директорската стая. Може би защото госпожата беше взела една голяма пръчка и налагаше малкия, а той не можеше да се сдържи и почна гръмогласно да реве. Естествено всички се затекоха на помощ, кой да крещи на детето, кой да го пази от шамарите, ама тоя скандал продължи толкова дълго, че нашите главни герои намислиха план да стане още по-забавно... Решили да се качат на четвъртия етаж и да пуснат зелка върху главата на директорката, когато тръгне да излиза на двора. Тя щеше да излезе непременно, за да държи слово по случай първия учебен ден, макар и развълнувана от това, че я бяха видели как налага със сопата малкия Жак.
- Хайде, скоро започва!
- Сигурен ли си, не е ли малко рисковано
- Човек трябва да поема рискове, така е по-интересно
- Прав си, а и без това всички се стекоха пред стаята на директорката
- Да тръгваме
И тръгнаха.
Разходиха се наоколо до близкия супермаркет и купиха всеки по една зелка. Можеше да купят само една, но тогава можеше да не се разберат кой да я хвърли и планът да пропадне...
Както и предполагаха, като се върнаха никой не ги спря на вратата да ги пита какво носят в тези големи торби. Всички бяха пред стаята на директрисата. Качиха се горе и осъществиха коварния си план. Обаче нещата се усложниха. Директорката умря. Логично беше, че ще умре, обаче нашите герои не бяха от най-умните и не бяха се сетили за това. Но то се случи.
До половин час полицията беше на лице. Започнаха да разследват случая. Не бяха много кадърни полицаи, но успяха да разкрият малчуганите. Така само след няколко дни те се озоваха зад решетките. Щяха да седят там 10 години, тъй като бяха още непълнолетни и законите не позволяваха да им бъде отреден доживотен затвор.
Но когато ги затваряха, никой не предполагаше, че им присъжда смъртна присъда.
Мина се не мина една седмица и някой прошушна през решетките:
- Псст! Ставайте!
- Каакво - отвърна сънен глас отвътре
- Ставайте, мисля ви доброто, ще ви помогна да избягате
- Братле, ставай. По-живо, ще ни помагат да бягаме!
- Грррррррррр. Какво?
- Ставай, братле!
- Какво става!
- Ставай, обличай се, ще бягаме!
Малчуганът се разсъни и беше готов с обличането точно за 20 секунди. Оказа се истина - непознатият отключи килията им и ги поведе навън през затвора. Тъй като, въпреки, че никак не беше редно, всички надзиратели бяха доволно пияни и спяха като идиоти, никой не ги спря.
Избягаха!
- Оттук, момчета!
Двамата се спогледаха и последваха водача си.
- И така, измъкнахте ни от затвора, защо го направихте?
Мълчание
- Ехо?
Никой не отговори.
Момчетата ги обзе страх. Но нямаше какво да направят, освен да изчакат да видят какво ще се случи. Така направиха.
Колата спря и вратата се отвори. Излязоха.
- Оттук, момчета
Последваха непознатия. Той ги отведе в голяма бяла къща.
Там видяха света такъв, какъвто не са предполагали, че съществува. Оказаха се отвлечени от банда психари, които обичаха да гледат как малки деца крещят от болка. Отрязаха им пръстите един по един, после ръцете и краката... И всичко това в продължение на една седмица. Може и да беше седмица, обаче за малките тя се оказа наистина много дълга...
Тъй като разказът стана прекалено дълъг, няма да се впускам в повече подробности. Общо взето сюжетът на цялата тая простотия се свежда до това, че с една нищо и никаква глупост малчуганите си навлякоха голяма беда. Но поне имаше и добра страна цялата тая случка. Училището обяви траур и две седмици никой ходи на училище.
Сладки сънища.
... Just wipe your own ass and shut your mouth ...
|
Разказ за есента
