|
|
| Тема |
 "Каквото и да си говорим..." |
|
| Автор | lachistein (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 05.10.05 19:47 |
|
|
|
Леля и племенник в плен на обстоятелствата.
-Каквото и да си говорим, ти си най-грозният малък сополанко, когото познавам...подай ми, ако обичаш, пакета с царевично брашно!
-Аз ли?
-Да, ти. И ако искаш да знаеш, устата на онази лека жена-майка ти (по случайност моя сестра) миреше...Боже, с какво съм заслужила...
-А ти...лельо, си един дърт незадоволен вампир!
-Абе я не занасяй...виж тези бричове, това деколте...а когато някоя от малоумните ти другарки извади такива зърна, ще си извадя мъдреците...
-А тези бръчици?- казва племенникът и прокарва черните си нокти до дълбоките жлебове на лелината "ореховка".
-Ах ти, малко лайно!-отвръща лелята и шамаросва непочтителното.
Племенникът изригва и изважда лявото око на лелята.
-Ха! Изкуственото! Нещастно дете!-надсмива се ощетената с едно изкуствено око.
Малкият реве.
-Хайде стига си ми надувал главата и сядай на масата, че качамакът ще изстине.
| |
| |
| 
|
|
