|
|
| Тема |
 Развигорки, мъникът |
|
| Автор |
tililei (на заден план) |
|
| Публикувано | 05.10.05 09:42 |
|
|
|
Развигорки беше 7,3 годишен бозайник и като че ли това му бе достатъчно.
Есента на 1987 преминаваше, дойде зимата, пролетта на следната и през лятото Развигорки чорлеше ощетеното си теме с апоплектични жестове пред вида на кожено-лачените сандалети, дъхащи на незаконно кремираната му прабаба, но се отказа. Лятото на 1989 донесе нови надежди първо за Развигорки от цял един народ. Той търкаше склеротиралите стави на фината си мандибула в кълките на старата си майка, но за съжаление тя преди 15 минути бе повалена от инсулт и не можеше да приюти неговия порив. Когато 74 секунди по-късно един германец в Германия разтваряше сладострастен сфинктер над космато и бъзливо замбо, на вратнята на къщата, която преди 82,5 секунди беше станала собственост на Развигорки по завещание, мажеше своята мутра дъртият Клемансонов млекарят. Изневиделица една муха стори голямата грешка да кацне на щръкналото връхче на езика на мамата на Развигорки. В Австралия имаше щрауси, а Развигоркий щурмува хълмовете на майчината леш със фекалийни залпове от задния си джоб. Насекомото вече бе включено в кръгозора на Развигорк и нямаше шанс. Последният пъцул го замазваше за стената, тъкмо когато Миша търсеше (наведен) по пода химикал, за да си напише домашното по история, а Сергей припръстваше към незащитения заден фронт. Развигорки не умееше да ликува, затова прсто се захвана да си прибира гомната. Сандалетите не бяха мръднали от мястото си, но все пак можеха и да имат щастието да останат забравени, защото Клемансонов къртеше торакс на петте стъпала отпредь, а свинята на съседите бе замъкнала протезите му на своите отрочета.
| |
| |
| 
|
|
