Едмон Уелс
Енциклопедия на относителното и абсолютното знание, том II



ЛУДОСТ: Всички ние ставаме от ден на ден по-луди и всеки от нас е луд по своему. Тъкмо затова така трудно се разбираме едни други. Самият аз се чувсвам засегнат от параноя и от шизофрения. Освен това съм свръхчувствителен, а това деформира представата ми за света. Сам го осъзнавам. Опитвам се, вместо да се оставям на тази лудост, да я използвам като двигател на всичко, което предприемам. Ала колкото повече успявам, толкова повече полудявам. И колкото по-луд ставям, толкова по-успешно постигам целите, които си поставям. Лудостта е разярен лъв, притаен в главата на всеки. Той в никакъв случай не бива да бъде убиван. Достатъчно е да бъде открит и укротен. Вашият опитомен лъв ще ви отведе много по-далеч отколкото който и да било учител, която и да било школа, наркотик или религия. Ала както при всички източници на енергия съществува опасност човек да започне прекалено много да си играе със своята лудост: случва се лъвът да се възбуди прекомерно и да се обърне срещу своя укротител.




ПОБЕДА: Защо всяка форма на победа е непоносима. Защо всеки път ни привлича успокоителния уют на поражението? Може би защото единствено поражението може да бъде начало на поврат, докато победата се опитва да ни накара да запазим същата линия на поведение. Поражението е обновително, докато победата е консервативна. Всички човеци смътно усещат тази истина. Затова най-интелигентните се стремят не към най-красивата победа, а към най-прекрасното поражение. Ханибал обръща гръб на беззащитния Рим. Цезар настоял да отида в Сената на мартенскитеНека извлечем поука от този опит.
Човек трябва добре да подготви своето поражение. Трамплинът, от който ще скочем в празния басейн, трябва да бъде колкото се може по-висок.
Целта на един добре осмислен живот е да се увенчае с крушение, което да послужи за пример на всички съвременници. Защото човек никога нищо не научава от победата, само поражението учи.


ЕНЕРГИЯ: Когато се качи на влакчето на ужасите в някой луна-парк, човек може да избира между два вида поведение. Или да се сгуши в най-последното вагонче и да стисне очи. В този случай любителят на силни усещания изпитва неописуем страх. Усеща скоростта с цялото си тяло и всеки път, когато погледне, ужасът му се удесеторява.
Във втория случай той може да седне най-отпред на първото вагонче и да отвори широко очи, като си представи, че лети все по-бързо и по-бързо. Тогава нашият любител на високите скорости изпитва опияняващо чувство на мощ. По същия начин, когато от високоговорителя ненадейно гръмне рокмузика, тя ни се струва оглуштелна и ние сме принудени да я търпим като един вид посегателство. Ала съществува начин, ако желаем, не да понасяме, а да използваме същата тази енергия, за да я усвоим по добре. В такъв случай слушателят е като под въздействието на допинг и силата на музиката го кара да се чувства свръхнаелектризиран.
Всяко нещо, което излъчва енергия, е опасно, когато го понасяме, и полезно, когато го накараме да работи за нас.



КАК: Изправено пред някое препятствие, човешкото същество най-напред си задава въпроса:"На какво се дължи тая трудност и чия е вината за нея?" То търси виновните, за да ги накаже, с надеждата това да не се повтаря.
В същото положение мравката най-напред се пита:"Как и с чия помощ ще мога да преоболея тази трудност?"
В света на мравките понятието вина е напълно непознато.
Винаги ще съществува грамадна разлика между тези, които питат "Защо работите не вървят", и тези които питат "Какво трябва да се направи, за да тръгнат".
Засега светът на човеците принадлежи на тези, които се питат "защо", но ще дойде ден, когато другите, които се питат "как", ще вземат властта...

.....