хем така, хем не така.
за това, че със сигурност има по-ужасни неща от давенето (не от плуването! не ме е страх да плувам, а да се давя ме е страх) - сигурно си прав.

обаче друго нещо - аз се втрисам само от идеята за това да се удавя, разбираш ли? или че все едно кой може да се удави, да се задуши...
например - филм, в който някой весело си плува и минава през някакъв люк и после, след малък преход през тръба, която догоре е пълна с вода изплува и нищо му няма. нито на режисьора, нито на никого не му хрумва, че има нещо опасно в цялата работа.
е, докато той плува - аз цъкля очи и не дишам, като идиот некой... и после дишам пак като... бе тва е.
както и да е.

един път се опитах да опиша нещо, от което ме е страх, или не, непоносимо ми е, не че ме е страх точно, а такова... абе непоносимо, да речем.
и нищо не излезе, де да знам.
като го чета - пак ми е непоносимо, обаче някой друг като го чете - е ми кво от това, даже се смее.