.....Малко по-нататък, в Am Rande der Nacht от все същата Buch der Bilder, запитаният блуждаещ източник на хармонията, удържаща ултимативните тежкости на/и съседските отношения (Fremde Geige ....bin ich immer der Nachbar derer,/ die dich bange zwingenzu singen...Das Leben ist schwerer...) се слива резонантно, без да чака боязливите им принуди, с ежедневните им проявления, трансформирайки ги в негови въплъщения(Geigenleiber), при което роптаещата им тъма и спокойно хъркащите сред гравитацията им женски плач и вездесъща неприязън се устремяват към светлината, която пък, оказала се също обзета от "meinem tanzenden Tone" безкрай пропада с все тях в добрата стара бездна през тесните, жадуващи цепнатини, от които хармонита всъщност се оказва изградена и които напомниха за своята съблазнителна гибелност още когато бяха част от ритъма на Herbsttag-овата строфа под невинната форма на цезура и интервали. Там бяха измолени още два топли дни за да се освободи от сладостта си и да е напълно готово, горчиво, тежко, виното (Gib ihnen noch zwei suedlichere Tage/Draenge sie zur Vollendung hin und jage/ Die letzte Suesse in der schweren Wein.). Оказва се, че вместо жадуваната евхаристийна (причастителна) напитка са отлежавали вече споменатите женски сълзи (Weinen der Weiber); тях, заедно с общата неприязън, разбира се, няма кой да изпие. Защото аз, ти, всички ние, езиковите агенти през цялото време не сме били нищо друго, освен трепкащи сребърни струни (Ich bin eine Saite/...Ich soll/silbern erzittern), изчерпващо ползвани от него, езика (който не се споменава, защото е самата възможност за споменаване) за изпълнението на тази безкрайна въздигащо-захвърляща мелодия.

                     Meine Stube und diese Weite, 

                     wach ueber nachbetendem Land, - 

                     ist Eines. Ich bin eine Saite, 

                     ueber rauschende breite 

                     Resonanzen gespannt. 



                     Die Dinge sind Geigenleiber, 

                     von murrendem Dunkel voll; 

                     drin traeumt das Weinen der Weiber, 

                     drin ruehrt sich im Schlafe der Groll 

                     ganzer Geschlechter..... 

                     Ich soll 

                     silbern erzittern: dann wird 

                     Alles unter mir leben, 

                     und was in den Dingen irrt, 

                     wird nach dem Lichte streben, 

                     das von meinem tanzenden Tone, 

                     um welchen der Himmel wellt, 

                     durch schmale, schmachtende Spalten 

                     in die alten 

                     Abgruende ohne 

                     Ende faellt...                        
 


             
             
             Съдържаниет е скрито
             
Влезте за да го видите