...Поласкан съм и ми се иска веднага са споделя оптимизма ти, но някак не мога да открия кутията си с инструменти за благоразположено-градивна разговорка; събира прах на някое много забутано място, откакто за последно я ползвах при разчепкване неразгадаемата текстура на деридианските апории (в клуб "философия") и преди да ме поеме приятновсмукващата цезура* на поредната ваканционна разтуха. Бедата е, че освен друго загубих и спомена си относно това, дали предвидливостта ми е смогнала да положи в кутията нещо плодотворно да втасва в лятната топлота. Все пак ще оправдая отлагането на по-стабилната си намеса, споделяйки гласно надеждата, че когато се случи да намеря (нейде в избата на недоизчетените ми вдъхновения) въпросното уредно вместилище, там ще ме чака подобна, освободена от закачливата сладост на отпускарския лаф, осъщественост, напълно годна за приятелска почерпка.

                     Befiehl den letzten Fruechten voll zu sein;

                     Gib ihnen noch zwei suedlichere Tage,

                     Draenge sie zur Vollendung(*)hin und jage

                     Die letzte Suesse in den schweren Wein.

         

                                                       

                                                    R.M.R., откъс от "Herbsttag"                 

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите