|
У всеки от нас случайно или не е попадала някоя книжка от т.нар . булевардни романи , които преди доста време бяха заляли пазара . Те бяха радост и занимание за скучаещата и търсеща новост и промяна бъларска домакиня . Кориците са меки , а отпред могат да се видят красиво изрисувани дългокоси мъже , застанали зад красиви жени , затворили очи - много е важно да се знае , че стоят с гръб към мъжа ... Тая конфигурация се повтаря с различни персонажи - с различни дрехи . Вътре какво има ? Някаква сладникава история , подобна на сапунен сериал - губене на разсъдъка , паметта , появата на мистериозния брат (сестра) близнак , любовно отмъщение , отмъкване на любимия мъж/жена от конкурента/ката , които (която) до 30та страница се е писала за най - добрия приятел / ка на главния персонаж ... егати . Само , че тва не е интересното , както сами се досещате - най - якото са сцените с ебането описани толкова подробно , че ако бях жена щях да се подмокря поне няколко пъти . Позволете ми да направя една кратка интерпретация на една такава любовна сцена . Ще се опитам да се придържам към литературния стил , но ще гледам и да се отплеса по възможно най - изродския начин , който ми дойде в болния мозък .
Почвам :
~~
Глава дванаесе ...
Гладиола вече трети месец беше омъжена за дон Рикардо де Пута и живееше в просторното му имение , но беше нещастна . Нито несметните му богатсва , нито слугите , нито дори прекрасните гледки на банановите му плантации можеха да я накарат да се усмихне . Тя не можеше да изличи от спомена си Леонсио - младия син на дон Алехандро от глава десета , който не можеше да живее без нея и щеше да се самоубива , но се наложи да се ожени за Росалинда , дъщерята на коварния дон Педро де Муняс . Сега те владееха разума на нещастния Леонсио , който също не можеше да живее без Гладиола , но живееше , защото не губеше надеждата , че някой ден те ще бъдат отново заедно (?!??!)
Дон Рикардо поиска да спи с нея още същата вечер , ала нейното сърце принадлежеше на Леонсио , който тъгуваше на лунната светлина някъде на няколкостотин мили далеч в другото имение , нещастен в прегръдките на друга . Рикардо де Пута беше груб и недодялан любовник - направи няколко тласъка и заспа , така както беше върху нея . Сълзите бликаха от очите и , докато си спомняше ласките на Леонсио .
Първата им целувка в плевнята .... :
Тя стоеше в трепетно очакване . Трепетния му устрем я караше да потрепва леко от надигащото се желание . С трепетни ръце Леонсио свали корсета и , а тя с треперещ от вълнение глас каза :
- Вземи ме , Леонсио ! - той не че не я беше взел , но сега се занимаваше с разкопчаването на последното копче от корсета .
Треперейки от вълнение и напиращо трепетно очакване двамата млади трепетно се свлякоха в меката слама . Голите гърди на Гладиола се надигаха учестено и лъщяха от потта , обляла я от трепетното желание . Леонсио облиза с трепетен език лявата и гръд , а после се концентрира на зърното и - тъмно и настръхнало (като котка видяла друга котка) засмука го нежно , изкарвайки от Гладиола най - прекрасната възишка .
- Кажи ми , че ме обичаш - прошепна с все така треперещ глас Гладиола . Леонсио останал само по риза се мъчеше да свали левия си ботуш , но и хвърли поглед изпълнен с трепетно очавкане .
- Желая те любими - вземи ме ! - каза Гладиола и протегна ръце .
Леонсио се спусна към стегнатия и корем , а езика му обходи областта под големите и гърди (иначе не става , хора трябва да са големи )мачкайки ги нежно . Гладиола стенеше тихо от страст , а нейната тръпнеща женственост преливаше от соковете на любовта .
Дланта на Леонсио се спусна и я докосна точно там . Гладиола се изви в дъга и го погледна с оная страст , която притежават огнените жени . - Сега ! - каза тя , но Леонсио не бързаше .
Искаше да и се наслади изцяло . Бялата му риза , която стигаше до коленете му се бе надигнала гордо и я опъваше като основната колона на голяма шатра .
Гладиола вдигна ризата и ахна : Какво чудо на природата ! Беше онемяла от възторг . Стоеше и гледаше без да мигне - сякаш някой и бе изкарал дъха , но в гърдите и се надигаше онова желание , което ... абе тръпнещо желание . Нежната и длан го обхвана и направи няколко движение по ствола . Леонсио изстена , а тя се чудеше как да продължи . За миг си каза : колко е грозен .... нека да го скрия от погледа си - ще го лапна !
Нежните и устни засмукаха тръпнещата му мъжественост . Езика и заигра (тръпнещо) по главата , а Леонсио се усмихна - колко бе красив , когато се усмихваше . Гладиола погледна този символ на мъжествеността : беше голям , лъщящ от влагата на нейната уста и трепкащ леко нагоре - надолу . Не е грозен , каза си тя - беше удивително красив . И отново го пое с устни .
За миг Леонсио се стегна и я отблъсна - Не , любима - желая те , нека не избързваме - нощта е наша .
Гладиола легна по гръб , а тръпнещия му жезъл проникна нежно в тръпнещата и пещера . Гладиола се отпусна назад . Беше щастлива . Усещаше могъщото му копие да прониква в нейните недра дълбоко навътре -навътре , карайки я да се чувства изпълнена докрай ... от щастие и трепет . Силните му длани галеха люшкащите и се разкошни гърди , когато тя най -неочаквано хвана ръката му и я премести там , където имаше нужда най - много (... а сетете се !)
- Прилича на гребена на петел - прошепна Леонсио и устните им се сляха в страстна целувка .
Гладиола изведнъж се вцепени , после също толкова изведнъж се изви назад и изкрещя .
Оргазмът я заливаше на трепетни талази , като вълните на безбрежен океан . Чувстваше се като плувец в огромно море , чиито вълни трепетно я подмятаха насам - натам . Сълзи на щастие и облекчение се стичаха по страните и . Тя беше безкрайно щастлива .
Край на глава дванаесе
...
~~
Забележка : забележете драги читатели : няма го момента на изпразването , на мъжкия огразъм . А ако го има , героите винаги свършват едновременно . Все пак нека не се забравя , че става дума за булеварден роман . Повторенията на някои думички са правени нарочно с цел ясното изразяване на емоционалното поведение на лирическите герои в техния естествен хабитат .
Некой си:
М
и
н
а
в
а
щ
watch if you're smart!
 Редактирано от ¤ QTEK ¤™ на 20.08.05 16:13.
|
Литература за празноглавци
