Явно говорим за различни неща.
Аз съм напълно съгласен, че психологизма в творчеството на Пруст не може да се сведе до някаква си психологическа теория; без уникалния художествен стил и конкретните описания на хора, ситуации, усещания "По следите..." си е просто белетристична версия на доминиращите в нач. на 20 в. във френския интелектуален климат идеи на Бергсон.
Но аз не говорих за това. Не говорих за "психологът" Пруст, а за Пруст - производителят на виртуозни художествени конфигурации, свързващи по уникален начин в потока на повествователното търсене-връщане автентични моменти от преживяванията на тогавашното френско висше общество.
Също споменах доста вероятната информация, че Пруст е имал в реалния си живот хомосексуални отношения.
Сега, дали ще ползваме някои от концепциите на чича ти Зигмунд за да свържем интерпретационно текстът от документите за реалния живот на Марсел с текста от многотомния му роман, това е лично решение на всеки читател. Но споменаването на тази възможност - образът на Албертин като територия за персонализирана реверсивна художествена проекция на хомосексуалното желание - само увеличава хоризонта на четенето и в никаквъв случай не го изчерпва.

'Il n'y a pas de hors-texte' - 'There is no outside-text' Derrida