|
- Един приятел, чужденец, употребяваше вместо “нали”, въпросително “да?”
- Така ли: Обичаш ме, да?
- Защо използва точно този пример? Сигурен съм, че не го казваш случайно.
- Ами, не … това се сетих.
Срещаш някого и повече не си същият. Не, че нещо ти прави той. Просто се оглеждаш в другият. Не се харесваш, но харесваш нещо много в него и го вземаш в теб. Или те осенява великото прозрение: “Кой съм аз и защо съм тук?”.
И аз го срещнах. Моето огледало. Точно когато бях затънала в посредственост. Той просто изникна отнякъде и се намести в съзнанието ми като гузна съвест. Не го направи агресивно. Просто почука и аз го пуснах вътре. Бих го сравнила с нежна революция. “Ти не си само това. Ти си много повече.” Не ми го казваше точно по тази начин, но всичко, което казваше означаваше това. Огледах се в него и започнах да се моделирам. Трябваше да изкореня цялото лошо от мен и да заживея в хармония. А хармонията означаваше сливане с него. През цялото това време той също се беше оглеждал в мен. Аз не знаех. Не го усетих, тъй като бях заета с моето отражение и моделиране. Когато приключи процесът на отраженията ни, бяхме свързани безвъзвратно. Не можехме да съществуваме повече един без друг.
- Искам да те излижа цялата. Чудя се, от къде да започна …
Влюбих се в него и той в мен. Дядо му бил грък. Има някакви много смешни имена. Наследил е гръцкия профил на дядо си. Наследил е цялата хубост на Гърция. Цялата нежност на природата. Цялата топлина на кръвта на народа. Моят гръцки бог. Не знам кой от всичките. Парис, Хермес, Язон… Язон му подхожда. Ще го наричам така.
- И моята баба е гъркиня. Георгица.
- Това гръцко име ли е?
- Да, може да е роднина на твоя дядо Георгиус. Може да сме братовчеди.
- Едва ли или ако сме, сме някакви далечни …
- Знаеш, че кръвосмешенията ме възбуждат. Остави ме да си мисля, че съм ти братовчедка. Ти чукаш братовчедка си.
- Получавам ерекция като ми говориш така.
Влюбванията са като преражданията. Така си ги представям поне. Уж си същият ти, но с нова съдба. Някой ти е предопределил друго и миналото остава само като опит. Не те вълнува вече. Вчера изчезва. Остава притеснението за утре.
- Кажи ми фантазиите си.
- Лежиш гола по корем, а аз пиша порно-разказ върху дупето ти. На свещ. Ти ми диктуваш.
- Плагиат. Това е от “Опасни връзки”.
- Там беше писмо. Не порно-разказ. За никоя друга не съм го фантазирал.
- Ще го направим.
Лежа гола по корем. Между краката ми, там където се събират стискам свещник. Един красив мъж е подпрян на лакът и пише върху дупето ми. Диктувам му:
“- Ще правим ли любов? – се протегна сладко тя до него. Той тъкмо беше отворил очи и захапваше нежно ухото й.
- Ще те шибам – й каза тихичко в ухото.
Тя се усмихна и се извърна към него. Подложи устни и той залепи неговите към нейните. Докато смучеше езика й ръката му се плъзна под нощницата и покри едната й гърда. Тя отлепи устните си и каза:
- Всичко е много хубаво с теб. Като започнеш от целуването и свършиш с мотаене по улиците. Просто е приятно да правя всичко с теб.
- Не философствай – каза глухо той заровил устни в деколтето й. Жадно засмука едното й зърно.
- Според мен, това е любов – продължи момичето.
- Според мен, след малко ще те напълня със сперма – каза трескаво той докато главата му слизаше между краката й. Разтвори й краката с ръце и започна да захапва нежно срамните й устни през бикините. Тя млъкна за момент. Затвори очи. Умираше от удоволствие. Езикът му настоятелно избута тънката ивица на бикините встрани и започна да обикаля в кръг около клитора й.
- Не ми се помисля за друг като съм с теб – каза тихо тя. Почти шепнешком. – Не оставяш нищо за другите мъже.”
Млъкнах. Не знаех как да продължи разказа.
- Защо спря да диктуваш – попита моят гръцки полубог. Беше ужасно възбуден. Ръката, която държеше писеца потрепваше.
Обърнах се усмихната към него, махнах писеца от ръката му и го целунах. В момента бяхме господари на света. Хората са истинските богове. Няма начин да сме повече от това, което бяхме. Няма начин никой да стигне по-високо. Сетих се как си каза името, когато се запознавахме. Наведе поглед и се подсмихна с най-чаровната усмивка. Жени със загадъчни усмивки колкото щеш. Но мъж с такава усмивка виждах за първи път. Никога повече не се усмихна така. Целият свят загуби, че не можа да я види. Понякога ме е яд, че другите не виждат някои моменти, на които аз съм свидетел. Веднъж пътувах извън града с колата. В първото село има конна база. Онзи ден явно някой служител беше оставил отворена базата и бяха изтървали три коня. Видях ги да тичат колкото сила имат по шосето някъде в посока към Търново. Сив, черен и кафяв. Точно зад шосето започваше най-безкрайната слънчогледова нива, която бях виждала. Конете преминаха бързо за около тридесет секунди пред очите ми на фона на ослепителните слънчогледи. Гледката ми напомни дивите картини на Рокуел Кент - как препускат мустанги в равнините на Канада. Художникът все пак ги е увековечил в картини, а аз успях само за секунди да се порадвам на невероятната гледка. Тези коне можеха сериозно да пострадат на пътя. Но удоволствието, което ми доставиха с безумния си бяг, ме накара да не мисля за това, какво щеше да се случи с тях. Единствено ми стана мъчно, че никой друг не ги видя освен мен. Не и в този момент, точно тази картина. Сигурно и аз изпускам милиони такива моменти и някой друг някъде мисли същото като мен.
|
.......
