Много ми хареса, може би защото дълго време бях много пристрастена чатърка. Дори в най-обсебения си период бях стигнала дотам да мисля, че всеки втори лог е сам по себе си брилянтна литература с това огромно предимство, че ти си му съавтор и можеш да го насочваш и моделираш както си искаш. И голямото очарование/разочарование, че думите не са това, което са, а това, което ти ги правиш да бъдат, независимо от смисъла, който влага в тях отсрещния пишещ.
Май стана много хаотично, но в това твое нещо видях събрано накуп цялото вълнение на чата и сантиментално се развълнувах :)
Ако някога се напише учебник по виртуална безопасност това би могло да се включи там като case study, така си мисля.
Мислех си още, докато го четях, как би го възприел някой, който никога не е общувал виртуално?