|
|
| Тема |
 И аз искам на конкурс |
|
| Автор | desp_ (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 05.07.05 16:24 |
|
|
|
Нямаше как да не го забележа. Беше седнал на балкона на една от масите в заведението. Този мъж не ме гледаше като другите. Гледаше ме сякаш съм статуя и му е интересно какво са искали да кажат скулптурите с мен. Но нито следа от одобрение. Изведнъж, след толкова мъже минали през леглото ми, аз се почувствах гола. Усетих, че се изчервявам. Трябваше да седна. Огледах се и тръгнах към него. Седнах на свободния стол точно насреща му. Сега вече очите му не изразяваха абсолютно нищо. Просто гледаше в мен. Сигурно трябваше да кажа нещо, но не можех. Чаках той да започне. Нищо от целия ми тъп репертоар за флиртуване не ми се струваше достатъчно на място. Направо се почувствах като глупачка. Така мълчахме около пет минути гледайки се. Явно нямаше да ме заговори. Събрах си мислите и попитах:
- Неприятно ли ти е, че седнах тук?
- Не е много възпитано. Седна неканена. – каза той. От гласът му ми прималя. И от очите му.
- Да стана ли? – попитах със свит стомах.
Той мълчеше. Определено имаше неодобрение в погледа му. Обърна се и метна на сервитьорката. Тя застана до нас. Стана ми спокойно за миг. Почувствах я като съучастница.
- Какво ще пиеш? – се обърна към мен Той.
- Аз ли? – попитах глупаво.
- Аз вече пия – каза спокойно. - Ти дойде сега.
- Ами … чай с лед. Боровинков. – не знам от къде го измислих. Сервитьорката се врътна кокетно и отиде да вземе чаят ми. Той я проследи с поглед. Одобрителен. И пак ме погледна с цялата лошотия на която беше способен.
- Слушам те – каза хладно. Направо ми се зави свят. Като на изпит, за който не бях чела ни ред.
- Не ме карай да се чувствам като на изпит – му казах направо.
- Мислиш ли, че ми пука как се чувстваш?
- Тръгвам си – казах и станах. Ако разменяхме още два такива израза и щях да започна да го обиждам. Явно наистина бях невъзпитана. Една цветуща псувня беше застанала на езика ми и чакаше.
- Стой да си изпиеш чая.
Седнах и забравих псувнята. Пак се втрещи в мен. Аз сведох очи и взех да си ровя в чантата. Не пуша, но си носех цигари. Извадих ги и запалих една. Ръката ми трепереше. Той видя. Едва ли му убягна дори лек трепет по мен. Така ме беше зяпнал.
- Винаги ли зяпаш така жените?
- Само които искат да ги зяпат. Ти си умираш за това. – отново ми затвори устата той. Добре, че моята приятелка сервитьорката дойде с чаят ми. Трябваше ми минутка време да си подредя хаоса в главата.
- Жестоко грешиш – казах, но не бях убедена. Много правилно ме беше преценил.
- Нали не очакваше да припадна от удоволствие, че си седнала тук?
- Напротив – казах аз. – Точно това очаквах.
- Съжалявам, но трябва да си тръгваш – каза той сериозно. Тъкмо щях да попитам защо и до нас се изправи русокоса девойка. Човекът си имаше среща и момичето му дойде. Ужасно притеснена нищо не казах, изгасих си фаса, станах и си тръгнах. Първите метри се олюлявах и затова метнах на едно такси.
Не го видях повече от месец, докато не отидох на онази проклета сватба. Той и русокосата бяха кумците на младоженците. Направих се, че не го познавам, но това не му попречи да се впери в мен с противния си поглед на ястреб. След като ме зяпа до към средата на сватбата, включително и докато изнасяше реч и не обърна и грам внимание на момичето си, аз използвах един момент, в който всички гледаха младоженците, които се целуваха под викове “горчиво” и му показах среден пръст. Тогава се усмихна за първи път. Ние бяхме единствените, които не следяха церемонията. Някой извади пистолет и стреля три пъти във въздуха. Аз вече бях застреляна. И ми се искаше и той да е така.
| |
| |
| 
|
|
