|
струва ми се, че има такова животно - наивност, която се отнася до литературата само, няма нищо общо с това дали верваш на политици и дали могат да те метнат на "тука има, тука нема" и т.н.
какво имам предвид - повечето книги са написани с някакъв елемент на наивност и разчитат на поне известна наивност у читателите. целта им, поне на мен ми струва, е да предизвикат някакви мисли, емоции, внушения.
проблемът е, че колкото повече неща чете един човек, толкова повече тази литературна наивност започва да се превръща в цинизъм. това, което преди е предизвиквало емоции и размисли сега ти се струва досадно, плоско, клише - все пак си го виждал същото поне 10 пъти и си писал и статии по въпроса дори... пфу че досада.
ако трябва да направя една скала, която започва с абсолютната наивност и завършва с безкрайния цинизъм, то може би в единия край стоят писатели като коелю (който вече е нарицателно за това), а в другия край разните му там модернисти, подмодернисти и прочее модерни дрисни, няма да цитирам имена, щото веднага ще тръгнат да ми обясняват как хич не ги разбирам постмодернистите - все пак не съм спец и за мен буковски, уелш, бийвъс и бътхед и саутпарк са точно на едно равнище - простотийки, които ме разсмиват, не ме ангажират и обичам да ги гледам/чета, когато не ми се мисли много.
що се отнася до читателите - без съмнение най-висока литературна наивност проявяват децата, мутрите и манекенките, а най-много литературен цинизъм носят преводачите, редакторите на лит. списания и подобни хора, за които четенето на книги отдавна е по-скоро професия (или по зле - призвание), отколкото удоволствие.
та като гледам безбройните лексиконни теми "кво мислите за едикойси"....
ми отговорите са винаги три типа - ако въпросният автор е толкова литературно циничен, колкото сте вие (нито повече, нито по малко), тогава се посираме да го хвалим колко е велик. ако вие сте по литературно цинични от автора - скучен, повърхностен, клише, досада.... ако авторът е по циничен от вас - о, ужасен е, гаден, отблъскващ, неразбираем, отново скучен.
ето примерно обсъжданията за достоевски са все по този модел - повечето обясняват колко е велик (щото той е тарикат - заел е голяма част от скалата на наивността), срещат се някои заблудени фенове на коелю, дето плахо заявяват, че коелю е по-готин (вмро - мноо са готини!) и накрая некви хорица дето са изгризали 10000ия си том къмто 20тата си година и вече пъплят към 50000ия - за тях освен ако обсъждания автор не се е превърнал в някаква лична и интимна страст и мания, то те са склонни да го оплюят по всички параметри.
заключението следва - лексиконните теми от типа "кво мислите за....." са един много дебилен начин за чат, в който никаква полезна информация не може да се получи, просто защото всеки от пишещите там си има свой критерий за това какво е хубаво в литературата. затва АТАКА_мамата_си_трака към парламента - да се направи една тема с линкове - показател към всички дискусии от типа "достоевски - велик ли е?", "майстора и маргарита, да я дочета ли?" и "чели ли сте нещо от Коелю?", "кои са 100те, 1000те, 10те, книги на века, на труд, на читателите, на дира, на живота ви........". и когато една такава тема е дискутирана повече от 5 пъти в 5 различни теми в 5 годишната история на клуба, нови подобни постинги просто да се трият. а?
|
литературна наивност
