защо смяташ, че толкин е толкова труден за филмиране? там има много екшън, много герои, много неща се случват и са нужни суперпродукции като тази сега. иначе нямат кой знае колко пластове книгите на толкин (според мен).
трудни за филмиране са книги, които много силно ти въздействат на въображението - както се спомена в съседната тема филмът ти поднася нещата по директно - значи за да се филмира една книга трябва в сюжета и образите да залегнат елементите, които са еднозначни за всеки, а тези неща от книгата, които всеки ги пречупва през себе си, да бъдат по някакъв начин внушени "между сцените".
соларис вземи - там сюжетът е само най-горния пласт, а отдолу има безкрайно много. и дори в сюжета - тази планета-океан с нейното поведение и нещата, които прави - как да си я представи човек? това ти гъделичка усещанията, създава ти едно такова настроение, което е много особено. изобщо лем е може би един от най-големите фантасти за мен.
това да го предадат го могат много много малко режисьори. аз познавам само двама - куросава и тарковски - това "между сцените" го има при тях, много силно. то усещането да гледаш тарковски на моменти е почти като да четеш книга. при куросава действието е много силно изгразено, но магията на книгата/разказа си остава (рашомон, на дъното?). пък и с куросава има един тоширо мифуне, какъвто не се среща под път и над път... но това са изключения.
просто киното си има други похвати. ако си чела сценарии, те едва ли не само маркират действието и репликите, а всички по сложни внушения са от работата на режисьора върху сцените, визията, играта на актьорите. значи една реплика снимана под един ъгъл значи едно, под друг друго, казана с една физиономия трето, казана с друга интонация - четвърто.
това в книгата го няма. и за да пренесеш внушенията от книга върху филм се изисква гений. даже по голям гений отколкото да направиш само велик филм или само велика книга.
сега се сещам за още една "трудна" книга - параграф 22, филм има по нея, но беше много зле според мен.
|