Повечето от тук постващите не знаят точно какво не им харесва в тази класация и безпомощно се опитват да "докажат", че е абсурдна. За мен тя е тенденциозна (избирателно пропусклива), но логична и съставена по ясно зададени критерии, най-важният от които е ролята на определените книги за възпрепятстване на реализирането на проектите за свободен пазар, свободна икономическа инициатива и общосподеляна индивидуалистична етика. Всички тези 15 книги са сходни по това, че насърчават и обосновават теоретично или дори поетично идеята за по-силна държава (от капиталистически или социалистически тип), колективистични ценности и по-ограничени права и свободи на отделния индивид.
Книгата на Джон Мейнард Кейнс “Обща теория на заетостта, лихвата и парите” изиграва важна роля за икономическата политика в западните страни в периода на и след Втората световна и то в посока на силен държавен контрол на икономическите процеси, който да компенсира липсата на сигурност през военният период. Но има своите вредни последици, свързани с формирането на един тромав бюрократичен апарат, който създава условия за корупция, монополи и стагнация на пазара. Във втората половина на 20 век икономистите от Чикагската школа развиват подхода "Public Choice", в който се доказват предимствата на свободния пазар пред бюрократичния капитализъм. В икономически аспект и неоконсерваторите и неолибералите подкрепят този подход, с някои разлики във вижданията за политиката на облагане и мерките срещу формиране на монополи, олигополи и неравна конкуренция.
Друг е въпросът, че подходът на Обществения избор и новата глобалистка идеология са също толкова утопични и могат да имат също толкова вредни последици, колкото подходите, прокарани, чрез набедените 15 книги. Защото проекта за глобализация на рационално-индивидуалистичния капитализъм е невъзможен в условията на все по-"втвърдяващи" се колективни идентичности на "ощетените" от западния империализъм страни и от пауперизираните слоеве в самите развити страни.
С едно нещо се съгласявам: че всяка теория или идеология, която легитимира авторитарни, централизирани, държавни форми на контрол над която и да е индивидуална практика, е вредна, тъй като по парадоксален начин обуславя това, което уж цели да премахне: йерархизация на властта и съсредоточаването й в кръга на някакъв елит; нисък жизнен стандарт за голям процент хора; етническо и/или национално разделение и конфликти; войни.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от блa_блa_блa на 13.06.05 20:23.