искам да те поздравя с едно парче поезия :))

римувано, но не и отживяло.

писала го е жена, но не е силвия плат.

не е и вирджиния улф

не се е и самоубила доколкото ми е известно, но нейни близки са го правили.

не се пише за секс

нито за убийства

Боза, това парче поезия не е в оригинал, не защото не бих могъл да го изровя на испански от гугъла, а защото не вярвам, че си способна да го почувстваш на испански, дори да го знаеш на ниво по високо от начално.

за обща радост преводът е на атанас далчев, така че приятно четене




Аз съм там, където мен ме няма,
в посребрения Анауак -
в светлината му неповторима
реша със ръце едно дете.



То въз коленете ми напомня
паднала от нечий лък стрела,
и така като стрела го остря,
люлкайки го с песен в своя скут.



В светлината стара и детинска
вещ намерена напомня то,
местя го и нежно го обръщам
спроти припева на песента.



Гледат ме очите тъмносини
с вечен и неутолим живот
и по навик, наследен отвеки,
реша го със моите ръце.



Бистри борови смоли по него
от тила до пръстите текат
и е много тежко, много леко
да си някаква стрела без лък.



Аз го храня с песента си плавна,
то ме храни със балсам свещен,
който е на Маите балсама
и от който съм лишена аз.



С неговите кичури играя,
сплитам ги и ги разплитам пак,
и на Маите рода разпръснат
виждам в лъсналите му коси.



Вече от дванадесет години
съм оставила това дете,
но събудена или заспала,
реша го със моите ръце.



И това е майчинство, което
не измаря никак мойта гръд,
непознат възторг, спасен за мене
от голямата жестока смърт.

Г.М.

Редактирано от kpилe на 10.06.05 20:26.