Анонс

Но, разбира се,
мадам,
конфитюр?
Препечени филийки,
рохкото яйце,
като иронично еднооко
главоболие,
а после,
по обед -
мадам,
гръцка салата,
с капка
от мазно любовно
многоточие,
домати с риган -
позеленелият от ревност
ваш съпруг...

И после, мадам,
салфетка на райе?

В Англия след
десерта,
мосю,
и без капка
сарказъм,
поднасяме
"Black velvet".
С чупка на гърба -
сексапилна резка
от остър зъб
преди заспиване...

За мадам
накрая
"Crem brulee"
издържан в черно,
чак до извития край
на окото ми...

И хайде,
чак е досадно,
мадам енд мосю
Разточителство,
толкова кичозно

хищен
апетит
за собственото ви
погребение.

----

Не ме лъжи, Джърмейн.
Помня всичко ясно -
и дрезгавия глас на Майлс,
последната ти глътка джин,
немирния,
неопитомен звяр
под лявото ребро...

И бръснача помня,
Джърмейн,
преди да те докосне
и сивия му металически език
да прехапе
тънките ти вени.

И изплашения,
порцеланов глезен,
по следите от
прозрачна кръв.

И мекия ти,
глух,
последен писък
в потресеното огледало.

И синьото ти,
издължено като ладия,
око.

И устните,
Джърмейн...
И влажния ти стреснат дъх...

Затова,
не ме лъжи,
Джърмейн...

Не е вярно,
че никой
и никога не вдига
телефона...

Не е вярно,
Джърмейн,
разбираш ли...

Аз бях там...
Във всяко
твое
кабаретно изпълнение,
в предишното
и
всяко следващо
мартини,
между гъвкавите
пръсти на пианото,
и после,
Джърмейн,
в истеричните ти нощи,
в питиетата,
таблетите,
цигарето от седеф -
във всяка тревожна фибра,
и безпаметно
облекчение...

И,
само,
не ме лъжи,
Джърмейн...

Очаквах
да поискаш
и щях
да се пресегна
и те спра,
Джърмейн...

А, сега,
просто...

Не ме лъжи,
Джърмейн

---

Съблечи се, Л.
Махни мазното,
горната дреха,
после прашното вътре,
хартията с надраскания, анонимен телефон,
горещия пулс,
елекрическите вени,
пътеките концентрични около пъпа,
събори вратата на зеницата,
изкърти я с пантите,
отвори прозореца на челото.
Съблечи се, Л.
Да минем по "Виа Торино" -
улицата на проститутките,
да се продадем, Л.
Да направим нещо с тези две тела,
голи, тънки като стъкло
в нощна лампа,
нека ни следват
конците от петите,
да ни разплитат,
да се вие нишката жарка
назад.
Съблечи се, Л.
Да не ти пука за погледите по нас,
нито за стъпките,
за нагласените усмивки,
за съскавите, отровни женски погледи,
за завистта,
за смачканите банкноти.
За гърлата на бутилките,
омазани с червило,
за обувката, чийто ток ще счупиш
нарочно,
върху чужда маса.
Съблечи се, Л.
Хищни цветя се давят
по дирите ти,
толкова е горда
голотата.

С. П., вече съм я пускала тук.

Редактирано от Бoзa Kocмaтa на 10.06.05 19:17.