|
|
| Тема |
 Животописно |
|
| Автор |
¤ QTEK ¤™ (†Заличител†) |
|
| Публикувано | 25.05.05 10:37 |
|
|
|
Поетесата г-ца Пролет Разноцветова, седнала над белия лист пред отворения прозорец, се мъчеше да превъплъти пролетното настроение в стихове. За съжаление възвишените реми се редуваха с мисли от реалността и накрая нещо май се пообърка:
Пролет... Мириз на зелено.
Сметката ми на червено.
И копривата ме вика.
Някой пак я е препикал.
Вишна розов цвят отрони.
Котката ми се разгони.
Става леко на душата.
В банята тече тръбата.
Ручейче в трева боботи.
Трябва пак да се работи...
Причките летят в простора.
Пена пак навън дърдори.
Слънце зад гора заходи.
Няма кой да ме ....
Тук мислите й се прекъснаха от шуртенето в банята, където водата изригна с пълна сила, наводнявайки апартаментите на три етажа отдолу. Е, дотук привършиха и опитите за поезия, погребани от жестоките реалности на живота.
М
и
н
а
в
а
щ
| |
| |
| 
|
|
