разбирам съображенията на г-н Кьосев и донякъде ги споделям.

въпреки това според мен разговорът тръгна в лоша посока, когато взехме да си обясняваме като как и защо не се е пръкнал никой истински талант в България напоследък.

според мен причините да (не) се пръкне талант, или ако щете гений, са малко нещо мистични.

наречете го, ако искате, Пръста на Съдбата.

или Целувката на Бога.

все едно.

но манталитет, икономика, социум, народопсихология (в която аз лично много не вярвам впрочем) и т.н. са само частични обяснения. манталитетът и жизнената среда на една Сърбия например не се отличават съществено от нашите. и все пак имат Андрич, напоследък Павич... излишно е да се търси "причината" защо сърбите имат Павич, а ние не. ами имат си и и толкоз. може би някой ден Божествената лотария ще даде и тук да се роди някой наистина голям самороден гений.

във всеки случай, да се жалваш колко е зле около теб е малко нещо симптом на провинциализъм.
не че това не може да бъде и естествена реакция на факта, че НАИСТИНА е зле.
но не бива това "обмърморване на битието", както се изразява един мой познат, да се превръща в жизнена позиция.

спомнете си за Бай Ганьо, който слиза от файтона току-що завърнал се от Европата, оглежда с презрение всичко наоколо си и възкликва: "Ех, Пратер, Пратер"

потенциал за раждане на таланти има всяко място. вярно, гледката на Пратера и гледката на Витоша през прозореца няма да упражнят еднакво влияние върху съответните двама творци, но ми се струва, че вайкания като това на г-н Кьосев имплицитно съдържат идеята, че друго си е да гилаш по Пратера, а не сред нашите фасулковци тука. което си е точно толкова провинциален комплекс, колкото и обратното - да се биеш в гърдите и да викаш "Булгар, Булгар".

my soul swims gently in her pool