аграрна, насилствено индустриализирана и урбанизирана страна, без нужното време да задейства необходимия процес по създаване на градска култура;

С една дума – ужас! :-)
Само дето не разбрах какво общо имат насилието, аграрните процеси, урбанизацията и градската култура със стойностите на изкуството. По тая логика ти изхвърли на боклука всички южноамерикански литератури + руската класическа. Щото това, от което ти се оплакваш, си беше направо вой още у Белински. На който и Гогол, и Достоевски гледаха с недоумение.
Стария изтъркан рефрен за гения и неговия наставник…

Освен това аз космополитни литератури не познавам, a само национални – всяка къс своята си самобитност и различия, преведени на общочовешки език. Кортасар е аржентинец, Роб-Грийе /така ли се пишеше? :-)/ французин, Кундера – чех, Казандзакис –грък, Павич – сърбин, Радичков – българин и пр.

каква мисъл да очакваме от някого, който е живял в клетка?

едноклетъчна.
Лоша метафора. „Клетъчна” е по-подходящата дума.

кант - ще кажеш - през живота си не е мръднал от калининград.
Е, няма да го кажа пък. Щото не ми е ясно кво общо имат Кант-Кьосев-Калчев.

в цитата от кьосев калчев не фигурира.
споменавам го аз.
Ами нали и аз това казах. Че ти го споменаваш!

Изобщо в тоя ти постинг така си занищила предмета на темата, че е заприличал на борхесов лабиринт, човек накъдето и да тръгне, попада на мрак и тъмнина - като в мазето на соц. панелка.