|
Мързелив майски вторник.
Слънцето се е заседяло неподвижно в небето като зидаро-мазач на надница през обедната почивка.
Вятърът едва-едва помества листата на дървото, което хвърля пъстра сянка върху надписа “Издателство Баничари и Сие”.
Точно под “Баничари” се намира подвижното дясно крило на стъклена врата – вход към манифактурата на новата българска литература.
В този задрямал следобеден час, когато всички работещи хора са се скрили по офисите си и невинно похъркват над разхвърляните бюра, един млад творец напъва лявото крило на вратата към литературната известност. След доста продължителни неуспешни опити Иво Иванов се ориентира в правилния механизъм на доста усложнената издателска порта и успява да проникне в сумрачната вътрешност на издателството.
Изправен съвсем сам пред пустите коридори, изпълнени в пост-реалистичен соц-стил, Иво нервно мачка с ръце изтормозен ръкопис. Най сетне уплашеният му поглед се спира на табелката “Боза Космата – главен редактор”. Иво си поема дъх, казва набързо на ум едно “отче наш” (на български език) и се отправя към поредната врата по пътя към славата.
В същото това време/пространство небезизвестната Боза Космата седеше на стола в кабинета си и редеше пасианс на компютъра. Тук следва да се отбележи, че пасиансите не бяха обичайното занимание на Боза Космата през мързеливите майски следобеди. Предишната седмица обаче тя си беше инсталирала Уиндоус на суахили, където се оказа, че любимата й игра с миничките липсва. Причината изглежда се криеше в някакъв странен, криворазбран порив на организация, бореща се с противопехотните мини, която се беше наложила пред Майкрософт за премахването на въпросната игра от всички версии на Уиндоус, преведени на някой от африканските езици.
От време на време са чуваше познатото “о-оо” на популярната дискусионна програма АйСиКю, която поради липса на суахилска версия беше преработена в малко известен сърбо-македонски диалект като ТБСКМ (ТеБе СаКаМ). Боза обаче в момента нехаеше за виртуалната комуникация и беше напълно ангажираната с пасианса..
По бюрото бяха разхвърляни един Киркегор, няколко Буковски, а под дебелия Джойс бяха затиснати два съвременни френски поета (един парижки и един марсилски), по чиито полета личаха коментари и критики, изписани с непреклонен почерк на перфектен френски език, типичен за съответните райони.
На вратата се почука.
- АнтрЕ, Кам ин, уф, абе влизай... – разсеяно подхвърли Боза и в стаята нахлу смутеният Иво, по чието червено от притеснение лице се стичаше срамежлива капчица пот.
- Добърден, азсъммлад писател, нося тукаединразказдаговидите, ак’мож’збира се! – изстреля той и замачка с необикновена енергичност бедния си ръкопис.
В отговор Боза, без да отклонява поглед от пасианса, махна небрежно с ръка в посока по вектора, минаващ някъде между бюрото и 10 литровата бутилка с минерална вода (етикетът беше на гръцки). След като известно време пристъпя неловко от крак на крак младият писател най-сетне се досети за значението на главно-редакторския жест на Боза и бързо се доближи до бюрото. Там внимателно постави творението си между Джойс и Киркегор, като нежно подравни измачканите, потни страници с грижовността на майка, която загащва игривото си момченце. После Иво се опита да излезе заднешком, но се блъсна в бутилката с минерална вода и за малко не я събори, което накара Боза Космата да го погледне за пръв път. В очите й дори недосетливия млад писател успя да прочете неодобрение. Най после творецът откри вратата и излезе. Извиненията му още известно време се носеха по пустите коридори като литературно ехо от непрочетени класици.
Пасиансът беше почти довършен, когато телефонът звънна (на испански).
- Конинчиуа! – вдигна слушалката Боза.
- Здрасти мацка – беше редакторът на списанието за култура и изкуства “Физиомутра”, едно от най четените периодични издания на “Баничари и Сие”
- Мараба, амиго! – се усмихна отегчено Боза.
- Имам една работа за теб. Получихме интересна статия на пенджабски от известния сикхски литературовед Брахмапарма Милано. Трябва ни спешен превод.
- На китайски, идиш или на полски да я преведа? – най сетне прояви умерен интерес Боза.
- Не бе мацка, на български...
- На старобългарски, книжовен български или някой от диалектите?
- На нормален български мама му стара! – се поядоса отговникът по Физиомутренството.
- Уфф, този език е толкова скучен, умряла работа... Не може ли поне на полски, той е почти същия?
- Моля те, мацка, недей отново...
- Добже де, добже! Баржо добже, прати ми го по факса, ще го погледна след малко. – уморено приключи разговора Боза.
След няколко минути факсът забръмча и изплю един след друг три листа изписани със странни заврънтулки. Боза ги взе, хвърли им бърз поглед, въздъхна и извади от бюрото си речник по урду. Отвори на компютъра си Уърд (версия 2.1 на патагонски) и дълго търси “Тимок” сред безкрайния списък от шрифтове. Най сетне го откри, погледна за втори път листовете и бързо написа заглавието на статията: “Смислоопределящата роля на сутиена от гледна точка на онтологическите основи на литературата - от Хусерл до Дерида”.
|
"Критиците също плачат" ЕПИЗОД 1.
