|
(прехвърлям от в отделна тема)
"Преди петнайсет години игровият радикализъм на манифестното унищожение имаше основание - то беше късното, полуразпаднато-полустагнирано състояние на българската литература. В тоталитарен режим нейните пластове изглеждаха приблизително така: “отгоре” - официозен писателски съюз, производство на “класици” по партийна поръчка, идеология, проникнала и в най-интимната тъкан на текстовете, писателските и читателски нагласи. Бездарници на власт (или по-лошо - мутирали таланти) упражняват идеологическа цензура, празнуват юбилеи и получават държавно субсидиране за издаване на безсмислени книги, които никой не чете. “По средата” - раздута и надута интелигенция, обладана от безсмислена патетика, другото лице на дивия провинцо-национализъм. Тя лекува комплексите си чрез “високото призвание” на литературата и се опира на публика, която чете много, защото няма никакви други развлечения и защото няма откъде да има вкус. “Отдолу” - разбягващи се поколения, бохемстващи младежи в случайни литературни кръжоци, самотни културтрегери, полудисидентски експерименти без критерии за това какво е успешно и какво - не; отсъствие на обща кауза, от време на време - проблясване на луди, самоунищожаващи се таланти."
...
"В периода 1990-2004 се оказа пак, че литературата няма бъдеще - макар и вече в една нова среда и по причини, съвсем различни от описаните по-горе. През този период (ако това е период) българската литература сякаш умря (или по-лошо - полуумря, изпадна в кома), без сама да разбере това. Ако съществуват някакви писатели и литератори или дори “поколение на 90-те години”, всички те приличат на бродещи динозаври, неподозиращи, че мезозойската ера отдавна е отминала."
...
"За да възникне литературата не като томове, наредени в библиотека, а като общуване, живот, обръщение, признание, “предано четене” и пр., трябва да има критическа маса от хора, които се интересуват от нея. А около тях широки кръгове на обществото да уважават тази група, да я смятат за важен фрагмент от обществената машина.
Каква е тази критическа маса? Дали са 2000, 3000 или 5000? Не съм в състояние да кажа. А и едва ли някой може да направи това, дори е смешно да се правят подобни изчисления. Но когато публиката падне под критичната граница, когато отсъствието на литературни авторитети и форуми достигне някакъв праг, а литературната публичност стане проблематична, когато към това се прибавят неблагоприятни пазарни и медийни обстоятелства, тогава с литературата почват да стават неприятни работи. Накратко, стигаме до хегелианския въпрос за количеството: достатъчното количество, критичната маса, правят качество. И съответно отсъствието на едното е отсъствие и на другото."
...
"Авторът на настоящия текст си посипва главата с пепел и отива в литературен манастир. Там са му наложени епитимии: под надзора на строги художествени игумени, той е принуден да чете (с необяснима преданост!) единствено съвременни български автори."
(Александър Кьосев)Редактирано от Бoзa Kocмaтa на 15.05.05 04:46.
|
за българската литература (от друга тема)
