Ако си от тези, които завършват гимназия - вгледай се в следното: "Шефката" утре вече няма да ти е шефка. Тя ще остане все по-издребняваща в съзнанието ти и в действителност, всъщност, по-възрастна дама, или лелка... (Каква е вашата шефка? )... с леко по-широки, отколкото е елегантно, обувки.
Възможно е и повече да не я видиш.
Дали тя и нейните колеги са ви помогнали да развиете у себе си повече респект, повече уважение към тях и света изобщо, повече способност да поемате отговорност - аз не зная.
Но Шефката ще е по-доволна да чуе една истинска реч (дори тя да не е само ласкателна и от клишета), а ти ще бъдеш определено по-доволен. Тези, с които си расъл заедно - също.
Мисля, че точката, от която самият ти тръгваш да гледаш нещата, не е точната.
Ти говориш за "усилия", а то би трябвало да е "малко предизвикателство", "удоволствие", а защо дори не и "чест".
Както вече споменах - завършваш гимназия само веднъж, а и само ти от всички, които заедно я завършвате тази гимназия ще имаш възможността да кажеш.
Защо искаш да я пропуснеш тази възможност и да я замениш с клишета?