Мдам, вярно е, че отприщването на текста, неговото предоставяне на читателя, е най-вече модернистичен начин на литературно, а не стилистични трикове. Стилистичните трикове са единствено знаците на тази позиция, която е обмислена и единствена по рода си. В такъв смисъл Еко е носител на времето, на zeitgeist-а, т.е. той създава литературната конюнктура. Неговите образи са тела.

Нека направим разликата между удоволствие и афинитет. Писателят не трябва да е графоман (ей, сигнатурата! :)), не трябва да използва писането като възможност за губене на време, обаче самият дълг на писането изисква той да гледа отвъд отразителната роля на текста си, да извисява този текст и така да го проведжа като съ-битие в културното поле. Значи писането е дейност на страст и болка - поне писането като писане.

НЕ на автобана!!!