Нищо такова не твърдЯ.
Или ако искаш, мога да го кажа и по-точно. Освен, че за всеки влак си има пътници, човек минава през различни етапи в отношението си към четенето. Обикновено са различно дълги при всеки. Моят етап на самоизмъчване с модни автори, които лично на мен "не ми говорят", но "трябва" да бъдат прочетени, мина преди време. И не ми е работа да споря с хора, които са в този или в друг етап - четенето е по-интимно дори от секса и споровете са само чесане на езици.

Апропо, насладата може да бъде не само от изящното слово, а и от изящната мисъл. Всеки сам си определя какво му е наслада и какво според него е изящното слово и изящната мисъл. За някого може да е Буковски. Или Сирил Колар, примерно. Знаеш ли как ме гледат като кажа, че Зола ми е отдавнашен и вечен любимец? Включително и "мъчното четене" може да е наслада..

Това, което си написала е пак търсене на наслада. От какъв ли не род...

Хайде, чао, и ти желая пълна наслада, каквото и да ти харесва.