Е, аз съм чела само научни (и то сравнително ранни). Ако се чудиш защо, питай знаеш кого да ти каже как в някои специалности в СУ съществува истинско коленопреклонение към всяко българско име, пробило на Запад в научните кръгове. И почва(ше, поне по онове време) едно цитиране, едно зубрене, едно близане на подметки, докато човек се откъсне от авторитетите и се опита да извлече онова, което ще му бъде полезно при съставянето на някакъв систематичен (или поне с претенции за такъв) подход към, в моя случай, езика. И когато установи, че най- на място от цялата книга се е оказал... предговорът, писан обикновено не от автора...

Спомням си, че ставаше въпрос за няколко от труда по семиотика - единият със сигурност беше Essais de semiotique, другото беше посветено на Бенвенист - Epistemologie..., но как беше нататък, третото разглеждаше Достоевски... Ха, сега де... Имаше и един текст, който обаче ми хареса доста, отнасяше се до взаимовръзките на психоанализа и вяра, но заглавието, заглавиетоооо...


Разбира се, може просто да не съм достигнала до съответната фаза на абстракция или дори на сублимация на знанието, какво да се прави - всеки с фазите си.