бр. 42 - в. “Седем”
http://www.dialog-bg.org/sedem/page13.htm

Анна Политковска: Отровата, Путин и моята борба за свобода
Президентът на Русия заздрави позициите си и благодарение на мълчанието на Запада
На 15 октомври в Лондон беше премиерата на книгата на Анна Политковска “Путинова Русия”. Неотдавна световноизвестната журналистка беше отровена от хора, които според нея работят за руските тайни служби. В интервю пред британския вестник “Индипендънт” тя разказва как на 1 септември тази година се свързва с чеченските бунтовници и успява да ги склони да позволят на Аслан Масхадов, бившия чеченски президент и бунтовнически лидер, да отиде в Беслан и да убеди терористите да освободят взетите за заложници деца. Тя се отправя към Беслан, за да осигури коридор за Масхадов. Последният й контакт с хората му е десет минути преди да се качи в самолета. По време на полета пие чай и е отровена.
През 2000 Политковска получава заплаха за живота си от полицейски служител, тъй като е разказала историята на едно отвличане. Принудена е да се крие.
През февруари 2001 нещата се влошават. Тя е обвинена, че е шпионин на Шамил Басаев, един от чеченските бунтовнически лидери, който сега твърди, че е планирал “Беслан”. Три дни е държана в шахта в Чечения от мъже, които със сигурност са работили за службата - наследник на КГБ.
Политковска е известна като най-непримиримия противник на Путин и най-популярния разследващ журналист в страната. Безпощадно критичната й книга е недостъпна за руските читатели. В нея тя успява да направи това, което руските власти години наред не постигнаха – представя пътна карта за мир в Чечения. Мирният план на Политковска за Чечения включва разоръжаване, международни мироопазващи сили, енергични мерки срещу корупцията и създаване на федерална комисия за управление на региона.
В момент, когато руските медии се умилкват на Путин и поддържат култ към личността му, типичен за времето на СССР, творбата й е самотен глас на несъгласие. Съдържанието й вероятно ще предизвика у кремълските манипулатори гневен пароксизъм, защото Владимир Путин е обрисуван така, както малко от руските наблюдатели си позволяват. Политковска с привичния си грубоват и безпардонен стил го разбива на пух и прах. Изтъква приликите му както със Сталин, така и с жалките гоголевски герои. Според нея стремежът му сега е да създаде собствен вариант на СССР, което сериозно ще заплаши основните човешки права в Русия. Авторката описва как Путин с непозволени средства умело отстранява всеки реален опонент и го дискредитира пред обществото. Страстен привърженик на либералните промени, Политковска е убедена, че Русия не бива да позволява на Путин да остане начело на държавата до 2008 и затова е необходимо провеждането на предсрочни избори. Според нея днешното положение в Русия е мрачно, но въпреки това тя е изпълнена с надежда, че скоро ще настъпи времето, когато и в тази част от света ще се утвърди жизнеспособна демокрация. На въпрос на “Индипендънт” не я ли е страх Политковска отговаря: “Разбира се, че ме е страх. Но няма да замълча.”
Представяме ви малък откъс от книгата й “Путинова Русия”.
Защо не обичам Путин
Напълно очевидно е, че заздравяването на властта на Путин е завръщане към съветската система. Трябва да се каже, че това стана възможно не само заради собствената ни небрежност, апатия и умора, настъпили след прекомерните революционни промени. То се случи и под одобрителните възгласи на Запада, преди всичко на Силвио Берлускони, който, изглежда, е влюбен в Путин. Той е един от главните му защитници пред Европа. Путин обаче се ползва и с поддръжката на Блеър, Шрьодер и Ширак, а не среща и сериозно противодействие от другата страна на Атлантика – от Буш-младши.
Заради това никой не попречи на нашия кагебист да се върне в Кремъл – нито Западът, нито дори донякъде сериозната опозиция в самата Русия. По време на т. нар. предизборна кампания от 7 декември 2003 до 14 март 2004 Путин откровено се подигра с избирателите.
Една от основните прояви на презрението му беше отказът му да участва в дебатите. Той не пожела и да се изкаже по въпросите, свързани със собствената му политика през последните четири години. Презрението му се изля не само върху представителите на опозицията, но и върху самата идея за опозиция. Путин не даде и никакви обещания за бъдещата си политика, а всяка предизборна акция беше под неговото достойнство. Вместо това, както по времето на съветския режим, по телевизията ежедневно показваха как в своя кремълски кабинет приема високопоставени чиновници и им дава ценни съвети - как да решават проблемите в министерството или ведомството, в което работят.
Разбира се, някои се подсмихваха: той се държеше точно като Сталин. Като него едновременно беше “приятел на всички деца”, “първи свиневъд на страната”, “най-добрият миньор”, “приятел на спортистите” и “водещ кинематографист”...
Защо толкова не обичам Путин?
Защото времето минава. Това лято с навършиха пет години откакто започна втората чеченска война. И краят й не се вижда. От 1999 всички убийства на деца в резултат на бомбардировките и “прочистването” остават неразкрити. Органите за сигурност просто не ги разследват. Детеубийците никога не се оказват там, където им е мястото – на подсъдимата скамейка. Путин, този “добър приятел на децата”, нито веднъж не се опита да ги постави там. Армията продължава да беснее в Чечения. А още от началото на войната е получавала заповеди, все едно, че действа на полигон, където няма жив човек.
Избиването на кърмачета не предизвика буря в Русия. Нито един телевизионен канал не показа по пет пъти кадри с убити чеченски деца. Министърът на отбраната не си подаде оставката. Той е личен приятел на Путин и дори е смятан за негов възможен приемник на изборите през 2008. Командващият ВВС не беше уволнен. Самият върховен главнокомандващ не изрази съболезнования. От останалия свят това беше възприето като нещо обикновено...
Ето защо толкова не обичам Путин...
Заради коравосърдечието му, което е по-лошо от престъпление, заради цинизма му, заради расизма му, заради лъжите му, заради газа, който пусна при обсадата в “Норд-Ост”, заради избиването на пеленачета, което продължи през целия му първи президентски мандат.