Ох, майко... Най-мразя да се обяснявам, щото хич не ми се удава, ама айде да се пробвам. Та значи: Коелю е един от малкото автори, които ти говорят "право ти, читателю, в очите". В една от хилядите теми за него, пуснати в този клуб, прочетох мнение (не помня чие), че Коелю не поставя въпроси, а дава отговори. В този смисъл бих казал, че Паулу не твори за да остави възможност на читателя да стигне до някаква поука, а твори, за да напише черно на бяло ТОЧНО каква е тази поука (пример: няма нужда да четеш цялата "Алхимикът", щото още на 12 страница изводът е написан: "ако много ти се дриска, Вселената ше ти помогне" - или както там беше). Това е като да ти разкажат виц и после да ти го обяснят, щото сакън! може да не си го разбрал. Не ми се влиза в полемика доколко това е идеен или тъп стил на писане, въпрос на вкус и предпочитания. За мен този човек подценява интелигентността ми, кво ся? Това е като при кръстословиците - ако ребусът е труден се вбесяващ, че не можеш да го решиш, ако е лесен, бързо губиш интерес (Джойс-Коелю). И понеже съм започнал да говоря със сравнение: знаеш ли каква е разликата между късата пола и комбайна? Отговор: пипни отдолу (последното няма общо с предходното, само служи за продължение на момента със сравненията).

Що се отнася до откъса и поетиката - тук сме на абсолютно едни и същи мнения. Ако провериш предходните постинги, ще видиш, че и аз съм каза същото. Това, което може би те е заблудило в оценката ми, е фактът, че аз не съм фен на този тип писане. Все едно да призная достиженията на Глория, но да не си купя албума й, просто защото не слушам такава музика.

П.П. Всъщност аз слушам Глория.

I'll teach you how to...