Много дълъг стана този разговор, направо не мога да го обхвана :((

Ще се опитам да обобщя: спорът се води не около това дали "Парфюма" си струва да бъде прочетен, както май започна темата, а дали красивото е качество само на изобразяваното или е въпрос на стил, символ, метафори и разни други такива отнесени неща.
Според мен има принципна разлика между красотата на един залез и красотата на една картина айде тоя път да бъде на Хуан Миро. Да не говорим за стегнатата девойка, красотата на която поражда не само възвишени чувства

Според мен понятието за красота е неактуално за съвременното изкуство. Никой не изобразява нещо само защото то е красиво. В този смисъл спорът е безсмислен, просто говорим за различни неща, а дори може би за едно и също, но не се разбираме. Самият този спор обаче за мен е доказателство, че днес понятието за красивото се е изчерпало като съдържание. От тук възниква въпросът: на базата на какво тогава едно произведение на изкуството може да бъде определено като такова? Общочовешка ценност? Индивидуална или групова ценност? Качестото да ни изумява, разтърсва? Или качеството да ни вмисля?

Защо съм споменала точно Пикасо: ами не помня, случайно. Това ми прилича на въпроса "Какво е искал да каже с това авторът?" За разнообразие след това споменавам Дали и Миро, но истината е, че в познанията ми в областта на изобразителното изкуство има доста дълбоки дупки и просто Пикасо като най-известно име беше първият, който ми дойде наум.

"Under the blooming chestnut tree
I betrayed you and you betrayed me" 1984