Може би, за да бъда правилно разбран, трябва да обясня на уважаемите читатели какво е ШУТАРАНГА.
Това е от песен.
А песента е тази песен, която баща ми и неговите приятели, когато се почерпеха, в най-лигавия момент запяваха нечленоразделно:

...Отдавна, в стари времена,
живял е крал със своята кралица.
Придворен шут деня, нощя
със своите песни ги развличал.

Веднъж кралицата каза:
- Изпей ми, шуте, серенада,
затрогнеш ли сърцето ми -
целувка ще ти дам в награда...


Тук присъстващите севлиевски дами сластно премрежваха очи, за да чуят какво е станало по-нататък. А по-нататък ставаше следното: шутът запяваше нежно и затрогващо, кралицата от своя страна го даряваше с целувка и тук:

Забравил ШУТАРАНГА свой,
влюбил се в своята кралица...

Ето откъде се взе тази ШУТАРАНГА... Иди на шестгодишна ранна възраст, че разбери какво, аджеба, е това нещо ШУТАРАНГАТА.
Шутарангата, мислех си аз тогава, е нещо мистериозно, някаква абракадабра. По-нататък в песента се казваше как кралят заповядал на палача да скъси шута с една глава. Сиреч да обезглави този шут, дето си е забравил ШУТАРАНГАТА, та да помни винаги, че всеки трябва да не си забравя ШУТАРАНГАТА, а да си я носи винаги със себе си и да не дава да го целуват разни кралици наляво и надясно.
Много по-късно разбрах, че всъщност думите са две: ШУТ и РАНГ, ама това наистина беше много по-късно.
Моето детство беше белязано завинаги от тази ШУТАРАНГА. То беше толкова мистериозно и необикновено - като самата дума. Беше измислено и неразбираемо и може би не ми струваше главата, защото аз винаги и навсякъде си носех ШУТАРАНГАТА за всеки случай и удобство.
Затова реших книгата за моето детство да се казва именно така - "Шутаранга"

* * *



И една поправка: в първия си постинг съм объркал името на художника - Иван Лазаров е, не Стефан. Стефан Лазаров е професор, музиковед, беше заместник-ректор на НАТФИЗ. Имах щастието лично да се запозная с него и да му гостувам два-три пъти.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите