|
|
| Тема |
 Салман Рушди |
|
| Автор |
Бereмoт (Кариран) |
|
| Публикувано | 24.08.04 00:45 |
|
|
|
Постинг, написан от мен преди месец и половина във форумът .
Пействам го тук...
Аз досега имах изпити, но между уроците (в 260 докато пътувам и вечер, преди да си легна) прочетох един много силен и модерен роман.
Вероятно ще търпя порицания тук, защо чета Рушди в рейса, по същия начин по който един приятел се възмущаваше защо проявявам неуважиение към музиката на Бела Барток, слушайки го докато вечерям...но се надявам да ме разберете: просто нямах друго време.
И тъй много съм впечатлен от романа на индийския писател Салман Рушди "Сатанински строфи".
За сега това е единствената му книга, която съм чел като тук изключвам приказките му от сборника "Харун и морето".
Но вече ми е любим.
Текстовете от книгата на места са повече поезия отколкото проза, което наред със впечатляващата ерудиция на автора, емигрант във Великобритания, прави романа особено приятен за четене.
Стилът на Рушди бързо се превръща в любим; особената атмосфера която витае в изреченията му, наистина ме завладя.
Няма да коментирам подробности като например това, че заетият от Маркес "магически реализъм" е значително по силен и т.н.
Темата на романа не може да бъде лесно обрамчена и определена.
Светът на индийските емигранти в Англия,
английската култура в индийския свят, ислямска митология, доброто и злото в човека, любовта, философски наблюдения, волунтаризъм и т.н. - палитрата от теми е много богата.
Впрочем за тази книга срещу Рушди е издадена фетва - от непрочели романа фанатици телепортирали се в днешния свят от Средновековието.
И не само срещу него, но и срещу издателите му.
В Япония, мисля, беше застрелян преводачъг на книгата, а в Дания (отново не съм сигурен) е нападнат издателят на "Строфите".
А пък аз наистина внимателно се оглеждах, докато купувах книгата.
И после крадешком я пренесох вкъщи.
Май никой не ме видя.
Дано.
p.s. Сатанински строфи могат да бъдат намерени в книжарницата "Български книжици" до градинката Кристал и чути на адрес Позитано №20
Ръкописите не горят...
| |
| |
| 
|
|
