|
|
| Тема |
 Взето от един форум: Кратко, приятно разказче : ) |
|
| Автор |
Kpъц-kpъц! (фуре) |
|
| Публикувано | 31.07.04 18:01 |
|
|
|
Кучето го беше купил мой приятел от някъв развъдник около Враца за милиционерски кучета (беше милиционерско време още) Та, те му го дали почти без пари, щото било на седем години и щели и така и така да го застрелват, ама им дожаляло, а в това време тъкмо наш общ приятел - худознхик искаше куче за вилата си в Панчарево. А кучето и хубаво и мирно и обучено и вече омъдряло - не се закача за щило и нещяло с никой и по влака мирно седяло. В това време другия приятел направил на кучето коликба бликзо 4 квадрата"китасйски палат",
както той се изрази. Понеже беше и зима натурял по пода кече. Точно китайски палат. Добре ама още след втората седмица ни се оплака. Занасял веднаж дваж седмично цял леген храна, щото не може секи ден да драпа до вилата и я оставял под колибата. На другия път храната почти не пипната. Кучето не искало да яде или ядело ама много по малко и той се чуди как може и обвинихме и тримата обмяната на веществата и изгарянето на захарите и метаболизма при старите кучета, както и това че ако си е имало някаква склонност да пълнее, сега поне не слабее.
На следващата седмица приятеля ни поканва на вилата и ни разкрива разгадката....
Вързал беше кучето на един дълъг тел с халка и то можеше да охранява кажи речи целия двор. Поканил си едно маце да му разгледа картините и докато то разглеждало излязъл на двора да изпуши една цигара и пусне една вода. Отишъл за втората цел до дървото срещу входа, а кучето го гледа. Почнал той да пикае и го побила тръпка. Приятелски запитал кучето - студено ли ти е? "Много" - отговорило кучето и нашия прииятел си опикал крачола.
Оказало се че месния пияница бил в колибата на кучето и той отговорил щото мислел че него пита. Той се бил сприятелил с кучето, носел му кокали и месца от кръчмата и въобще не се прибирал вкъщи като се напие-що да рискува кавга-а си деляли с кучето колибата и дори си се топлили в зимните нощи.
Оттогава приятелят (не искам да му споменавам името щото ще се разсърди),
не хранеше кучето, а поеше веднаж седмично пияницата, който пък се грижеше за приятеля си и двамата охртаняваха така сума години.
.
Поуката:
приятел в нужда се познава
слънчо
>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>><<<<<<<<< <<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<
Заб.
Публикувано със съгласието на автора.
Хитър 5ърРедактирано от Kpъц-kpъц! на 31.07.04 18:20.
| |
| |
| 
|
|
