Трябва да ти кажа, че събуди любопитството ми с настоятелността си, а когато отидох на сайта, първо се похилих на Подкрушието, а после си извадих и прочетох преди заспиване "Когато богомилите станаха вирусописачи" и статията за Булгакон "Бъдещето идва с взлом". Възможно е и да не съм запомнила правилно заглавията, макар че първото влезе така в главата ми от Уди-Алъновата "Ако импресионистите бяха зъболекари", просто много странно се свързаха, вероятно заради това, че и в двата случая не успях да заспя дълго и имах усещането, че някой е ритнал мозъка ми. Разбира се, приликата с Уди Алън не е толкова натраплива, колкото тази с Милорад Павич и стилът му на мистифициране и придаване на псевдоисторизъм на повествованието, но приликата е дотук (не че постижението е малко - и това вече е добро постижение). И двата текста на Иван Попов ми се сториха шеметни - толкова съвременни, актуални, модерни и интересни. Историйката на текста, който се самовъзпроизвежда из главите и дисковете е чудесно вградена. Ако искаш може да си говорим за това. Днес открих и два откъса от "Хакери на човешките души", но скоро няма да успея да ги изчета, може би чак за неделя ще мога да говоря за тая книга - но предчувствам, че ще е с желание. Трябва да ти благодаря, че ме насочи към Иван Попов - от това, което прочетох, мога да кажа, че е страхотно, дето е българин, че не съм чела нищо подобно нито на български, нито на чужд език, че е много хубаво, потресаващо умно и ще го препоръчам на който сваря наоколо