|
|
| Тема |
 "Неозаглавено 14" |
|
| Автор |
S©S (запознат) |
|
| Публикувано | 17.07.04 00:54 |
|
|
|
Структурно-идейни характеристики на екзистента в "Неозаглавено 14"
Поемата представя екзестенциални въпроси не само за самотата на индивида, а и за самотата на човечеството като такова. По този начин откриваме радикалния контрапункт между мрачната алегория и документалната фактологичност. Още със самото си заглавие "Неозаглавено 14" показва отказа на автора да даде категорична оценка за гореспоменатата проблематика. Необичайното в случая е символиката на числото 14, което може да се разглежда диалектично, в две антагонистични насоки, които са в непрестанен диалог, подобно на архетипния сблъсък добро-зло и произтичащите от него антитезиси мъжко-женско и бяло-черно като бинарни двойки в пре-деконструктивистката представа за Вселената. Четиринадесет от една страна надвишава с едно фаталното число 13. Тук откриваме пост-диаболистичните елементи в естетическата нагласа на поета. От друга страна, 14 е 2х7, което изразява удвоения стремеж на автора към библейското.
Преходът от битийното към общочовешкото се осъществява на два пласта, които следва да се разглеждат не поотделно, а в своята синтезирана общност. Първият пласт е чисто лингвистичен. Чрез огрубяването на речта на своя лирически субект поетът достига универсален изказ. Напр. "печка" от първата част на поемата се трансформира в "дракон", една находчива метаморфоза, напомняща изразните средства на магическия реализъм. Авторът не се ограничава само до това направление; напротив, той използва множество похвати присъщи на подчертано пост-модерни направления, като пресемеотичния структурализъм, но по същество той остава екзистенциалист. Вторият пласт на прехода е антисюжетен. На пръв поглед противоречащият на документалната фактологичност антисюжет всъщност показва една неортодоксална визия за печката като еманация на злото. Тя вече не е еманация на метонимията за "бащиното огнище", а загатва за неконтролируемата елементална стихийност на огъня. Именно от този трагичен сблъсък произтича неизбежната самота на субекта, синтезирана в думите "Жаден/съм!", а от там и самотата на цялото човечество, ситуирано в космоса на неприветливия универсум.
Потенцията на субекта да намери разрешение на конфликта се оказва дефицитна. С разтърсващия си патос поемата дава насоки за бъдещо развитие на тази проблематика. В очакване поемата да бъде озаглавена и по този начин конфликтът разрешен, обречеността продължава да разтърсва напрегнатите възприятия на читателя, който присвоява ролята на писател и оттам - на демиург. Революционната промяна на жанровите характеристики на традиционната японска форма хайку представят още един пласт в и без това усложнения преход.
"Неозаглавено 14"
Ти си печка.
Ти си дракон... Жаден
съм!
-Anon.
Whenever you find yourslef on the side of the majority, it is time to reform.
~Mark Twain
| |
| |
| 
|
|
