Не може да се убие това, което е отдавна мъртво. А да се разпердушини още по-малко, защото отдааааавна му ги няма крилете.
Не бива да се бърка огорчението със злобата. Това е опасна грешка, има хора, за съжаление, които не могат да бъдат зли.
И прас-прас, вече ги няма:)Може би тогава някои други люде ще се радват и ще се смеят истерично на това, че малко от доброто си е отишло...В дълбокото на света има нещо гнило (съжалявам, Петя)..Нещо много гнило и отвратително.
Но и на тези, лошите, трябва да им кажем...благодаря ти...Пействам една друга тема, просто защото авторът на тези свързани в ритъм парченца отчаяние май бях аз.
"Бях" звучи много злокобно, но като че ли наистина вече не съм:) Сега съм малко по-силна и малко по-в-бъщеще-самотна...И много-с-по-малко-илюзии и усмивки, но такъв е животът, нали? Проза, и то без лирични елементи.
Наредих моя арт-пъзел, от собствените ми мъки, един художник никога не прави мозайка от мъките на другите. Много станахме претендентите да сме художници. Ама май не всички осъзнаваме, че художникът, черпещ от нещастието на хората, не е художник, а изчадие Адово.

Благодаря ти
за това, че си неизразимо слаб,
За това, че ми обеща … щастие.
За това, че никога не би могъл да ми дадеш
дори частица свобода.
Защото я нямаш.
Дори капка сила, защото сила не знаеш.
Дори грам отчаяние,
защото то постига силните.
Дори сълза от мъдрост,
та тя изисква отчуждение.
От себе си, от собственото “аз”,
На егоизма и себелюбието
да сложиш кръст.
Благодаря ти за присъствието ти в живота ми.
Беше ми нужно.
Благодаря ти, че те познавах,
че в най-тъмната нощ, подарена от теб за мен
с много обич - каква жалка нелепост…
Аз се родих от тебе.
Благодаря ти за съжалението, което будиш в мен,
то е най-ценното.
Благодаря ти, че през твоята сянка
По - истински от всякога виждам НЕГО -
попивам чертите му и знам,
че без твоите черти
не бих го познала…
Благодаря ти,
казвам аз,
преди да се изсмея победоносно в лицето ти
и да избягам далече…
Победа – да!
А не поражение…
Убиваше ме, ала твоята душа умря…
в мига, в който въздух аз имах отново и там,
към края на света
сега
летя…
Благодаря ти.
И сбогом.

Если человеку суждено стать богом, то престолом его будет книга.