Честит празник и от мен:)))

Моята азбучна молитва


I

Вгледан в мокрото пране, той срича
азбуката на семейството отсреща:
ризата - огромно А - изтича
в послепис от дълги водни свещи.

Сластно В в издут корсет се крие,
панталонът между Л и кратко И трепери,
правата пола е тясно П - фуния,
през която гледа тънко Г от жартиери.

Нещо леко жартиерите поднася
и опъват ластичното Е, то капе,
потникът във дълго М израства
между запетайките на черните чорапи...

Съхне азбуката. Вътре - хора ситни
газят дъното на стаята, говорят -
говорът през гъсти гласни струни литва,
но се блъска в одимения прозорец.



II


И не ти, Боже на разума,
защитниче на сухите,
не ти, Боже на празните,
големите и глухите.

А ти, Боже на малките,
на пещерите в робите,
тоз, когото не празнуват
семействата и народите.

Вдъхни в устните им, Боже,
глас кристален - до небето,
да премине кой как може
кривините на сърцето!

Да излезе вън - да викне
в азбуката от коприна
и гласът му да изникне
като облак над пустиня!



ІІІ


И пак пристига вятърът, разхвърля надалеко
всички букви - целия език отвява.
Мъчен Кирилиметодий е човекът,
който азбуката на съседите си съчинява.


Пламен Дойнов