БОЖЕЕЕЕЕЕЕЕ! Не съм предубедена, скъпи читатели, но толкова се уморих от разни хора, които се кълнат в сърцата си, че тез книжлета и тоз автор са им скъпи и им казват толкова много! Стига вече! Насилих се да прочета "Единайсет минути" Свещен секс?! Да контролираш неконтролируемото?! Има ли любов?! Ще ме нарани ли тя?!?! О , я стига вече! Мога да публикувам тук мини-есенцата си, който написах на 14 години, да напиша името на Коелю и никой няма да се усети, че не е той! Не харесвам Коелю. И това е слабо казано.
Първо. Стила му ми лази по нервите. Не знам за вас, но докато чета усещам как нещо ми лази по нервите!!!Защото стила му е прекалено поучителен.
Второ. Хич, ама хич не обичам някой да говори като специалист за неща, за които по-голямата част от нас знаят бая отдавна./ на 19 съм, хайде де!/ Мария намерила себе си?! Мислела, че е само курва?!? Пък той видял вътрешната й светлина?!?>!?!?!?!?!?!?!ООООООХ! Коелю явно смята, че ние сме твърде ограничени или твърде тъпи, или твърде страхливи, или твърде неопитни?!?!?! Не сме такивааааа! И знаем много добре къде е Г-точката!
Трето. Не харесвам книги, които дават повече отговори, отколкото задават въпроси. Има нещо половинчато, масово, неистинско в цялата история. А мотото направо може да убие човек: "Има книги, които ни карат да мечтаем. Има книги, които ни връщат в действителността." Да."Война и мир". "Портретът на Дориан Грей". "Праграф 22". "Игра на въображението". "Лолита", която е много по-добра, много по-красива и много по-истинска от "Единайсет минути". Курвата-интелектуалка?! Метафора за всяка жена по света?! Шести оргазъм?!?!?!?! ООООООООООх!
Четвърто. Книгата просто не струва. Кажете си го- в нея няма и едничко нещо, което да ме провокира към размисъл! НИЩООООО! Космополитън провокира към повече размисъл!
Кажете вие, яростните защитници на тезата, че Коелю познава кътчетата на душата ви- избройте ми четири прични да ви харесват неговите книги, само четири, като споменатия "Той познава душата ми!" не се брои!!!
Надежда всяка тука оставете!
|