Въпросите ми са риторични, може би. Те не са нови, тези въпроси винаги ги е имало. Както и техните отговори. Но без да се променят за хората въпросите и техните отговори, сякаш колкото и пъти си ги задем и си отговорим на тях, толкова пъти го правим...сякаш за първи.
И все пак..забелязвам следното за дадени въпроси. Понякога не е достатъчно да ЗНАЕМ отговорите им, понякога трябва и да ги РАЗБЕРЕМ. А понякога това не се случва само един, два пъти в живота ни.

Да, правилно си разбрал. Искам, освен собственото си мнение, да знам това на другите. Нима, ако не бях поставила тази тема тук, аз щях да знам твоето мнение? Нима нямаше някога да се върна към него и да намеря опорната точка за себе си, която сама да не мога да си дам?

Според Ш. Хелмстетър, човекът е всичко, което е- своите мисли, живот, сбъднати или провалени мечти. Той е всичко, което избере да бъде. Всеки човек е необятен като безкрайната вселена.
Нима ти, като мислещ човек, не си предизвикан да разбереш собствената си вселена и да опознаеш чуждите?

За да си себе си, ти трябва да го искаш.
А когато си себе си, ти си всичко, което трябва да си.