Ще ти отговоря с аналогична мисъл, записана преди хиляди години от един мъдър египетски писар:

"Чак когато целият крокодил се покаже можем да съдим за страха, който поражда у нас.
Крокодилът не умира от страх, той умира от глад."
Анх-шешонк

Всеки си има своя крокодил, но докато страхът ти не се изправи срещу теб, никога няма да разбереш, колко голям е в действителност този страх.
Много хора твърдят, че знаят всичко за живота и могат да се справят с него, но когато се "опарят" от него, те преоткриват за себе си вече доказани отпреди хиладолетия истини (както е в случая).
Разликата е там, че както казва приятелчето Анх-шешнок този сблъсък с действителността може да бъде смъртоносен (в пряк и преносен смисъл), но на живота няма да му пука за поредния наивник впуснал се през глава, защото той не прощава грешките.
Надявам се че отговарям на въпросите ти, но защо имам винаги чувството, че те са реторични и ти можеш да си отговориш сам на тях?
Може би защото искаш да чуеш мнението и на другите?
Е в това няма лошо, но аз лично бих предпочел да задавам въпроси, на които не мога да намеря отговор за себе си.
Защото според мен, за да е отговорен един въпрос, достатъчно е да си намерил отговор за себе си и независимо дали този отговор е добър или не, дали е верен или не, дали е смислен или не, важното е да ти върши работа!

Благодаря, че ме накара отново да се замисля, всички имаме нужда от това от време на време

Чети между редовете и каквото и да прочетеш ще е вярно!