Първият парадокс!
Ами мисля, че тези, които "силно" се интересуват от дадената тема всъщност нямат какво толкова да кажат по нея след като се появи някой, който явно може да разясни/обясни/обоснове (и т.н. в зависимост от случая) по-добре становището си по въпроса и тогава "силно" заинтересования счита че темата е изчерпана или решава че не може да разясни/обясни/обоснове (и т.н.) по-изчерпателно тезата си. Или може би просто му писва и си намира друга тема.
Втори парадокс!
Мисля, че този вид неуважение към чуждото мнение се дължи на становището, че "аз съм задължително прав и всеки който мисли по-различно нищо не разбира и търси само с кого да се заяжда следователно и аз трябва да му го върна тъпкано".(това напомня малко на дамата от стихотворението на Никола Вапцаров "Песен за човека", която разпалено защитаваше своето мнение и разчиташе на емоциите, а това я правеше да изглежда глупаво. Трябва да се научим да бъдем като нейния опонент, който беше убедителен именно заради спокойствието си умело съчетано с убедителни факти) .С други думи типично българския манталитет. Все още не сме се оттървали от тези предрасъдъци спрямо другите и няма да се оттървем докато не се научим да уважаваме и чуждото, а не само да си мислим, че всички са против нас и искат да ни отнемат постиженията ни.

Честно казано и аз не ги разбирам!

Чети между редовете и каквото и да прочетеш ще е вярно!