Въвеждаш в детайлите, без да ги натрапваш, но и като не допускаш в общата композиция "празни", "бели" петна. Обаче и без да отнемаш правото на всеки, който чете текста, да добавя от себе си усещания, собствени картини.
Чувството на търсене, на несигурност се долавя от всеки , който го чете, но и като нещо повече- не само, като рпеживяване на героя, но и като преживяване на самия себе си.
Хареса ми неочакваният край. Много произведения отегчават, когато знаеш предварително какво ще се случи, но този текст не е един от тях.
Само се питам, с какво ще ни изненадаш отново?

Поздрави!

За да си себе си, ти трябва да го искаш.
А когато си себе си, ти си всичко, което трябва да си.