Всичко хубаво, красиво, уникално си отива рано...
Но от личен опит трябва да ти кажа, че дневниците не винаги разкриват истинската същност на човека. Аз сега като си чета моите, просто нямам нищо общо на моменти, с това , което съм писала... А и нормално човек да е жизнен и весел в един момент и тъжен в следващия, особено човек като нея, с толкова крехка емоционалност и хиперчувствителност.. Защото ако не притежаваш такава силна изостреност на сетивата, за да усещаш така образно и истинно света около теб, едва ли би могъл да напишеш нещо подобно...Не е могла тази "слаба", в добрия смисъл на думата, в емоционално отношение мегасетивна млада жена да понесе това, което й се е случило...
А й наистина имаш право, че сякаш е изживяла живота си... Сякаш й е било време...
Има нещо много странно във всичко, и напълно споделям любопитството ти, но едва ли ще се открие нещо ново, което да даде някаква светлина..
Аз престанах да пиша дневници, когато осъзнах, че те не ми дават нищо...Но навремето не можех без дневника си, чувствах го като живо, дишащо същество. И също като Петя много обичах косата си, имах много дълга коса, когато я отразях го преживях страшно...После пак пуснах само до кръста успя да стигне, и един ден я сплетох на плитка и я клъцнах! Подарих плитката на най-добрата ми приятелка и я помолих да я пази докато умра, сетне да я даде на човека, който съм обичала някога...Такива ми ти работи..Не знам защо ти разказвам всичко това, някаква тъга ме е налегнала днес и ми е много тъжно за нещо, само че колкото и да ровя из душата си, не мога да го открия...
Сори за дългия постинг.
Поздрави.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите