Не съм се замисляла в посока пълноценност. Просто е различно. Все пак умението за използване не думите е само едно от уменията на събеседника, така че не можем да го възприемем в цялата му пълнота, така както това би станало при реално общуване (мъжкият род е използван само за удобство :). А и думите, лишени от контекста на изражение, интонация и ситуация могат да се изтълкуват неправилно и да им се придаде смисъл, който пишещият ги изобщо не е искал да вложи в тях. Така че може да се получи една напълно илюзорна представа, но какво от това, на мен не ми пречи. За мен това тук е свободата на мислите, неограничена нито от артикулация, нито от житейските кодове на поведение. Има я и свободата да си измислиш нова самоличност, която мен винаги много ме изкушава :)
Но съм забелязала, че ако в някакво виртуално познанство заложа вероятността един ден да се видя със събеседника си, започвам да се автоцензурирам, така че да наподобя максимално реалния си образ, така както си мисля, че изглеждам в реалния свят. Което пък пак е един вид заблуда и подвеждане :)