"Ако нямаш Начало, значи нямаш нищо."

А, според мен, първата глава е точно това начало.
В отговора си до мен, споменаваш за себеоткриването на човека за самия себе си. Интересно. В произведенията, които чета намирам нещо общо при всеки един автор- той винаги пише за самия себе си, за разбиранията си, за желанията си, за омразата си, за промяната в себе си, за всичко...
Възможно ли е при теб това правило да е изключение или...? И кое е това, което искаш да открие твоя герой? Или той няма да го открие за себе си, няма да го достигне, но самият читател ще го стори за себе си, когато затвори и последната страница от книгата ти?

За да си себе си, ти трябва да го искаш.
А когато си себе си, ти си всичко, което трябва да си.