|
Вървейки си в един следобед покрай ВСИ-то в Пловдив, станах свидетел на следната сценка:
Всеки пловдивчанин, а и доста гости на града, знаят МакДоналдс пред ВСИ. За непосветените в тайните дебри на майна-таун, ще се постарая да опиша разположението на главните действащи лица. Заведението за американска храна се намира на ъгъла на доста голямо кръстовище, като входа и изхода са строго ограничени и еднопосочни. Умни хора (това са хора, които сядат и мислят, без след време да се усетят, че само седят) са решили, че това е най-добрия вариант от гледна точка на човешка и колесна безопасност. Съответно нещата са обозначени по глупакоустойчив начин - на входа за Мак-а има 4 табели, на които, с очеизваждаща големина, пише „НЕ Е ВХОД!”, а на изходът, с познат на доста хора знак е отбелязано, че това не е вход.
Минавайки пеша през ресторанта, в компанията на една умна, чаровна жена, в чиято компания имам честта да прекарвам живота си, станахме свидетели на една отчаяна маневра от страна на сив Пасат. Възрастен индивид, на около 40 години, се опитваше, с помощта на 7 маневри, да накара колата си да излезе през... входът на ресторанта. По напрегнатото му, дори бих казал сбръчкано от усилията лице, се четеше огромното напрежение, което му костваше тази маневра - да обърне 4-метрова кола на три метра разстояние. Въртене на волана, превключване на скорости, тихи, процедени през зъби псувни, горда мъжка сълза, стичаща се по угриженото лице... Жена, с малко дете на ръцете, на задната седалка, упорито подкрепяща мъжа си с тихи изкряквания, дете, което с ококорени очички попива своите пътеводни уроци в живота - как татко му де опитва да излезе през входа... Но за сметка на това наградата оправда всичките му усилия. След около 6 минути и 23 секунди колата беше правилно насочена да излезе през входа на ресторанта. Чак на мен ми се стопли сърцето, като видях задоволството, което се разля по типичната за аграр физиономия... Тази бегла усмивка, леко трепкаща по устните, тази топлина в очите, отпускането на стегнатите мускули... Тихия коментар „Те пък ша ми кажат кое било вход, кое изход!”...
След като за около 7 минути бяхме свидетели на тази бурна и поучителна сцена, двамата с дамата на сърцето ми, ние подминахме ъгъла на ресторанта и пред очите ни се разкри друга пълна със съдържание сцена, която доосветли денят ни и го донапълни със съдържание.
От ИЗХОДА на ресторанта бавно и тържествено, като първомайски плакат на матифестация, се носеше на крилете на ентусиазма кола със софийска регистрация. В нея бяха седнали четирима човека, с обща маса достатъчна да накара една солидна кола, каквата е Опел Омега, да се движи като балканче по капли. Блаженото невежество, в което тънеха тези иначе честни хорица (надявам се), кротко подминавайки знак „Влизането забранено”, дебнещия поглед „Нема ли да ме фанат”, кротката миризма на страх ме изпълниха с доверие и надежда за бъдещето на нашата изстрадала майчица, наречена България. Действията на шофьора бяха подкрепени от възрастна жена, която олицетворяваше моралът - стегнат кок, черни дрехи в знак на скръб по отдавна починалия (отървал се) съпруг, ледения поглед в очите, съсухрените ръце, готови да късат плът от телесата на „съвременната младеж”...
Нека тънат в невежество анализаторите, които ни предричат крах. Нека тънат в неведение западняците какви хора идват при тях през лето господне 2007-о.
Аз вече се чувствам просветлен и знам, че държава като нашата няма да изчезне от света. Няма по света друга държава, в която в рамките на 10 минути може да бъде видяно абсолютно безмислено и никому ненужно заобикаляне на правилата - да излезеш през входа и да влезеш през изхода. Тази държава ще оцелее въпреки всичко. Но май няма да оцелеем ние, тези, които виждат тези неща, и в сърцата им тихичко живее надеждата, че някой ден това ще престане, че ние сами ще се научим да спазваме правилата, без да имаме нужда от глупако(не)устойчиви надписи... В крайна сметка, с наследници на великите братя Кирил и Методий, на Черноризец Храбър, Паисий Хилендарски, Левски и Ботев от калибърът на тези двамата, дори да ни откажат парадния вход, ние ще влезем през изхода!...
|
Нещо за четене...
