...Дорис запали цигара и се опита да разбере какво точно е станало. Джери беше тръгнал за среща с организаторите на представянето, а сега разпалено говореше за някаква болница. Дорис беше свикнала и не се учуди много. Той имаше дарбата да бъде на няколко места едновременно, да се появява там, където никой не очаква, да знае неща, които другите още не знаят и най-важното - чудна способност да прави пари от всичко.. Дорис Кръм особено ценеше това. .. Всъщност не знаеше много за Джери, въпреки, че се познаваха отдавна. Знаеше, че е потомък на прастар италиански род, че има безброй роднини и че истинското му име (за неин ужас) е Джироламо Фрескобалди.:) Слава Богу, че се беше прекръстил на Джери Балди..
Дорис го беше чувала да споменава някаква Мария, но така и не попита коя е тя..Впрочем това изобщо не я интересуваше..
Джери Балди беше енергичен, съобразителен, вече позастаряващ красавец. Беше чаровен, забавен, емоционален и хитър. Раздаваше щедро скъпи подаръци и изискани комплименти. И винаги постигаше своето..
Освен това никой не умееше да говори по-бързо, по-объркано и по-убедително...
Дорис Кръм слушаше внимателно и без да иска броеше.. Джери спомена 8 пъти "синя рокля", 3 пъти "изящна фигура", 5 пъти "прекрасна коса" и 6 пъти "бедра"..
"Мили Боже!!!... Да не би старият глупак да се е влюбил?!?" - и Дорис стисна очи.."Жалко!.."
На Дорис никак, ама никак не й се занимаваше с тъжни мъжки очи, замъглени от несподелена любов. Тук Дорис се усмихна... Знаеше, че чувствата винаги намаляват печалбите..