Простият и толкова логичен въпрос го сепна. Какво можеше да й каже? Определено не и това, че е го е накарала една курабия. Или че е искал да я види отново… обстановката някак си не беше подходяща. Предпочете тривиалното:
- Дойдох да видя какво става.
Тя се обърна към една от вратите и Ейб разбра, че непознатият е там. Ръцете му се отпуснаха, след импулсивната прегръдка му се стори неприлично да я докосва пред всичките тези хора. Мълчаха притеснено.
- Как е той? - попита Ейб, колкото да каже нещо. Усети, че не е придал нужната за ситуацията загриженост на гласа си.
Елмайра кимна и Ейб реши, че сигурно иска да каже, че няма нищо фатално. Чудеше се по какъв начин да продължи разговора, както му подсказваше доброто възпитание, но не можеше да измисли нищо. Темата за времето явно беше неуместна. Нито пък да я разпитва за отношенията й с непознатия или за живота й от момента, в който беше напуснала Грейт ривър бенд. Отиде до автомата и й наля кафе. Елмайра го пое с мълчалива благодарност, духна леко по повърхността му и отпи. Още няколко минути отминаха в оправдано мълчание. Напрежението помежду им отново започна да се сгъстява. Погледите им се срещаха и бързо се отместваха встрани.
Към тях се приближи човек в бяла престилка, д-р Мо, говорещ английски, както пишеше на значката му. С професионална усмивка (как си приличат лекарските усмивки по света) лекарят обясни, че пациентът е добре, в момента спи и ще трябва да остане още 24 часа под наблюдение. След което им пожела приятна вечер и насочи вниманието си към някакъв екран над вратата.
Ейб взе празната чаша от ръцете на Елмайра и каза:
- Да си ходим.
Тръгнаха по гъмжащия от хора тротоар (този град изобщо не заспиваше) в задушната и влажна нощ, по единствения път, който Ейб знаеше - към хотела. Неговото малко убежище с познатите му вещи, с вече домашното бръмчене на климатика и миризмата на ароматизатора. И малката бутилка царевично уиски, която импулсивно беше купил на летището преди полета. Според него и двамата се нуждаеха от нещо по-силно. Влязоха в стаята и Ейб обяви ненужно:
- Стигнахме.
Елмайра кимна мълчаливо, отиде до прозореца и се загледа в светлините на града далече надолу.
Ейб отвори куфара си и изрови бутилката изпод внимателно подредените чорапи и носни кърпи. Наля в единствената чаша. Елмайра не беше помръднала от прозореца, но сега гледаше към небето. Ейб застана до нея, вдигна свободната си ръка към стъклото и с леко потреперващ показалец очерта сърце около най-ярката звезда.