Зимата

Върху белите чаршафи
полагам тялото си.
Стая с легло
и прозорец от искряща захар.
Прекарвам поредната си светла нощ
в студ и тъмнина.

Очите ми срещат широкия бял таван
и се плъзгат по продължението му,
сапунени женски форми,
сенки на ръце сплетени на плитки,
змии в любовен период,
съновидения.

Бяла и студена планета.
Докато децата играят на двора
тъмните очертания на тялото
оформят моите мисли.
Стените излъчват бледо сияние,
въздишам,
благооден газ,
студена светлина.

Експериментирам със съня си.
През прозореца излизам
и се понасям по плътния тъмен въздух
с бяла пижама
и неопределено намерение:
лабиринт,
мъгла,
мираж,
плаж.

Стерилност и самота.
Търкам студената си кожа
в бледите длани на нощта.
Сънувам буден.
Губя се.
Мъглата се разпръсква
в една единствена посока
и аз се нося по бляскавото течение.

09.11.96

Карлос (псевдоним)